- Г-н Иванов, българският финансов сектор е доминиран от търговски банки на европейски инвеститори. Какво е мястото на Citibank за България в тази връзка? - Почти 90% от капитала в банковата индустрия в България се контролира от глобални и регионални чуждестранни банки. Аз бих определил нашата институция по-скоро като международна банка, отколкото като американска, тъй като тя оперира в 103 държави - повече отколкото която и да е друга банка. Това глобално покритие води до това, че почти половината от нашия бизнес се извършва на пазари извън американския. Присъствието на Citibank в Източна Европа се разраства с бързи темпове. В България ние сме се концентрирали в обслужването на по-големите компании, както и на дъщерните звена на нашите глобални корпоративни клиенти. В този сегмент имаме амбицията да се утвърдим като водещата корпоративна и инвестиционна банка в България. - Ръководите клона на Citibank в България, който се занимава с корпоративно и инвестиционно банкиране. Кои ваши продукти ви отличават от тези на останалите банки на пазара? - Услугите ни за управление на паричните потоци в левове и над 135 други валути - платформата ни за корпоративно електронно CitiDirect тази година спечели наградата на Global Finance в този сегмент за България. Хеджирането на най-разнообразни финансови рискове, произтичащи от движението на котировките, лихвени курсове, стоки, които се търгуват по стоковите борси, и др. е друга наша силна страна. Не на последно място бих посочил структурирането на финансирания за мащабни проекти и инвестиции чрез синдикирани заеми, облигации, секюритизации, дялово финансиране, както и консултации по сливания и купувания. - Как банките биха могли да подобрят качеството на услугите, които предлагат? - Все още съществуват незаети полета във финансовия сектор. В България в момента работят стабилни банки с големи ресурси, но има продукти, които все още не са развити. Например по-голямата част от населението плаща сметките си за комунални услуги на гишетата на електронните каси. Това означава, че компаниите, които предоставят битовите услуги, електричество, вода, и т.н., ангажират част от своите служители, както и част от ресурсите си в обслужването на тези електронни каси. В повечето държави тези плащания се събират от финансовата индустрия, от банките, като с времето плащанията преминават към директен дебит от сметката на клиента. По този начин и продуктивността на икономиката се повишава, и компаниите заделят по-малко собствени ресурси за събиране и осчетоводяване на плащанията, а хората да не губят времето си да се редят по различни опашки за всяко плащане. - Към какво трябва да са насочени според вас усилията на страната, за да се подобри общото икономическо състояние? - В момента търговският дефицит е около 20% от брутния вътрешен продукт на страната. Ако вносът продължава да расте по-бързо от износа, това би дестабилизирало икономиката ни и би довело до повишена инфлация и натиск върху лева. Би трябвало да работим върху повишаването на продуктивността и конкурентоспособността на секторите, в които имаме известни предимства, за да увеличим износа. Редица български компании изнасят своята продукция в 20, 30 или повече държави. Тази положителна насока трябва да продължи и занапред, трябва да продължим партньорството със силни международни компании. - Как оценявате финансовия климат в страната в момента? Какви са тенденциите? - Като банкер бих посочил отрицателните реални лихви (т.е. разликата между банковия лихвен процент и инфлацията). През последните няколко години реалните лихви в България бяха отрицателни и по-ниски от тези в страните от Европейския съюз, САЩ, страните от така наречената групата БРИК (Бразилия, Русия, Индия, Китай) и редица други. Това, че отрицателната реална лихва в България е от порядъка на -3-4%, означава, че дори след добавянето на кредитния марж повечето големи, средни, а дори и някои малки фирми, фигуративно казано, получават безплатен кредитен ресурс. - Какво означава това на практика? Как се отразява тази тенденция на преките инвестиции в България? - Това помага на фирмите, които развиват дейност на нашия пазар да имат ниски разходи за своето финансиране. В Бразилия например реалната лихва е в другия край на спектъра - между 8 и 10%. Една компания, която работи там, трябва не само да изплаща тази положителна лихва, но и да има по-висока възвращаемост на инвестициите си, за са отчита ръст. Друг един фактор, който бих посочил, е ниската себестойност на труда в България. Според данни на EIU (European Intelligence Unit) в края на миналата година средната стойност за работодателя за 1 работен час, в която се включват осигуровки, е била еквивалентна на 2 щатски долара и 20 цента – най-ниската сред страните от Европейския съюз. В същия момент средната стойност на труда за Европейския съюз е била 10 пъти по-висока. Както знам, известна част от работодателите в България не докладват пълния размер на възнаграждението на служителите си, но дори и да вземем това предвид, себестойността на труда в България е много по-близка до тази в страните, известни като „Азиатски тигри“, като Тайван, Тайланд, Индия и дори Китай, отколкото до тази в останалите страни - членки на Европейския съюз. Друг един положителен фактор са ниските плоски данъци – 10% корпоративен данък от началото на 2007 г. и 10% данък общ доход за физически лица от началото на 2008 г.. За сравнение, същите тези данъци в някои от другите страни - членки на ЕС са 2-3, а дори и 5 пъти по-високи. По отношение обаче на ДДС от 20% в България има какво да се желае. Не на последно място членството ни в ЕС е свързано с усвояването, надявам се, на голяма част от присъединителни фондове от почти 7 милиарда евро, отредени за България, както и с елиминирането на многото бариери за търговия с останалите страни - членки на съюза - фактори, които би трябвало да доведат до нови инвестиции в продуктивни проекти, както и до повишаването на международните търговски потоци на България през следващите години. Въпросите зададе Дима Неделчева