Цените на храните ще се увеличат плавно с повече от 50% до 1 октомври, когато започва новата стопанска година. Това е оптимистичният сценарий за България при положение, че успеем да извлечем „дивиденти“ от кризата и се разминем с минимални щети за производители и потребители. Тази прогноза направи доц. Огнян Буюклиев от Института за икономически изследвания на БАН на IV годишен форум: Отговорни производители, организиран от списание „Мениджър“.
Ученият съобщи, че песимистичен вариант е ако войната продължи по-дълго, а санкциите – най-малко до края на тази година. „Тогава ни очаква поне 2-3 години нарастване на цените на храните между три и четири пъти, което ще е с над 200%, смята ученият. Реалистичният сценарий, според доц. Боюклиев е, ако войната приключи до края на пролетта, и тогава нарастването на цените ще е средно със 100% до 1 октомври 2022 г.
Той допусна, че до 2025 г. може да се стигне до глобална продоволствена криза. Причината за това е, че цените на храните в търговската мрежа ще се увеличат в пъти, като не е изключено и преструктуриране на консумацията на хранителните продукти.
„Три пъти по-високи са цените на храните в сравнение с преди година. Два пъти е поскъпнало хлебното зърно, три път слънчогледовото семе, три пъти горивата и енергията. При това положение до новата реколта при най-оптимистичния сценарий храните ще продължават да поскъпват, предвижда ученият, на база собствено проучване на цените на трите най-големи стокови борси и тържища в България.
Той се позова и на текущия секторен анализ на продоволствената сфера в страната за последната година, който обхваща: факторите, от които зависи цената на храните в търговската мрежа, структурата на нашите земеделски стопанства, себестойността на зърнените култури, производството на хляб, сурово мляко, и месо.
Пазарните изследвания на доц. Боюклиев показват, че към 1 март цената на зърното на регионалните борси е между два и три пъти по-висока спрямо същия период на миналата година. Конкретно, цената на пшеницата се е повишила с 230%, на слънчогледа и на царевицата с 300%, а на ечемика - с 220%.
„Три пъти по-скъпи вече са и газът, бензинът, дизелът и електроенергията. Независимо от това цените на храните в магазините не са увеличени с тези темпове, защото продуктите са произведени със суровини и материали с по-ниски цени от старата реколта“, анализира ситуацията доц. Боюклиев. Според него инфлацията в страната на годишна база е около 10%, но при храните към 15 март тя е вече над 20%.
Като изход от възможната продоволствена криза икономистът предлага държавната политика да бъде насочена към подпомагане на земеделските производители чрез осигуряване на горива за сеитба, субсидиране на торове и други суровини и консумативи, прибиране на реколтата на специални цени или фючърсното ѝ изкупуване за попълване на държавния резерв.
„Административния натиск над пазара на дребно би имал само отрицателен икономически ефект, време е да се стимулират късите търговски вериги“, съветва доц. Боюклиев.
