Министерството на финансите понижи с 0,3 процентни пункта очакванията си за растежа на българската икономика догодина до 4,6%, показва актуализираната есенна макроикономическа прогноза на министерството.
За тази година то запази очакванията си за нарастване на икономиката с 4%. Прогнозата е изготвена при допускане, че изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) ще започне през 2022 г.
Министерството на финансите обяснява понижаването на очакванията си за икономическия растеж догодина с по-високата прогнозирана инфлация в сравнение с есенната прогноза, която ще ограничи до известна степен реалното нарастване на разполагаемите доходи на домакинствата, а това ще доведе до по-умерен темп на нарастване на потреблението.
Финансовото министерство прогнозира, че до края на тази година инфлацията ще се ускори до 4,5%, а средногодишната инфлация се очаква да бъде 2,4%. За 2022 г. очакванията са тя да е по-бавна на ниво от 3,1%. Министерството уточнява, че прогнозата ще се реализира, ако високите международни цени на енергията се запазят само до първото тримесечие на следващата година, след което ще се понижат. Очаква се средногодишната инфлация през 2022 г. да бъде 4,2%.
През 2023 г. финансовото министерство очаква инфлацията да се забави до 1,8%, а година по-късно слабо да се ускори до 2,3%. Средногодишната инфлация ще бъде между 2% и 2,1%.
През 2023 и 2024 г. финансовото министерство прогнозира, че растежът на икономиката ще се забави до ниво от съответно 3,7% и 3,4%. Потреблението на домакинствата ще нараства с около 4%, подкрепено от намалението на безработицата, стабилния растеж на доходите и кредитите. Износът ще има по-нисък принос за реалното нарастване на БВП и през двете години поради забавянето във външното търсене.
Риск пред прогнозата в периода 2022–2024 г. е реализирането на инвестициите по линия на проектите в НПВУ и на проектите, финансирани по Многогодишната финансова рамка на ЕС, уточнява то.
Финансовото министерство очаква безработицата през 2021 г. да бъде на ниво от 5,5%, а до 2024 г. са намалее до 4,5% благодарение на два основни фактора – края на негативното влияние на COVID-19 върху икономиката и ефектите от Плана за възстановяване и устойчивост върху заетостта и безработицата в страната.
Очакванията са през 2022 г. заплатите да се повишат номинално със 7,7%, а през 2023-2024 г. темпът ще започне да се забавя, но ще остане висок на ниво от 7%. Тези развития ще са подкрепени от продължаващо нарастване на производителността на труда, цените и от положителното развитие на пазара на труда.
През 2021 г. реалният растеж на производителността на труда е оценен на 4,1%, с което нивото на БВП на един зает ще надхвърли предкризисната си стойност от 2019 г. През 2022-2024 г. производителността на труда ще расте средно с 3% на година.
Тази година вносът ще нарасне повече от износа, съответно 27,9% и 24,3%, което ще се отрази в разрастване на търговския дефицит до 5,3% от прогнозирания БВП. За догодина прогнозата е търговският дефицит да нарасне допълнително до 6%.
