Предизвикателство пред банките е да привличат повече клиенти, като се премине в режим на комуникация в ежедневното банкиране в реално време. Променя се и контекстът в отношенията между потребителите и банките в комуникацията - това са двете водещи тенденции, които ще определят банкирането в следващите години. Така очертаха перспективите пред развитието на сектора участниците в дискусията „Банки и финанси“, организирана от Investor Media Group.

Курс към дигитализация

„Тенденциите на глобално ниво са за откриване на все повече онлайн сметки и дигитализация в частта на плащанията с дигитални портфейли. Набира сериозна скорост отвореното банкиране в Европа, но България не е на това ниво и има да догонва другите държави“, коментира Виктор Стоянов, директор "Дистанционни услуги и дигитални канали" в УниКредит Булбанк.

Според Гeopги Poбeв, регионален търговски директор за Европа и Централна Азия в Софтуер Груп, отношението към клиента в България ще се променя, като за това банките ще използват все повече дигитализацията.

Николай Лазаров, началник управление “Продажби Индивидуални клиенти“ в Пощенска банка, обърна внимание на факта, че банкирането премина през няколко фази при строги регулации и сега се намира в третата фаза, в която клиентът дистанционно може да си открие сметка.

Думите му подкрепи Георги Георгиев, Software Development Manager в Smart IT, част от MFG, който напомни, че банките са диктували финансовия прогрес, като през последните години се увеличава скоростта на промените и сме на прага на финансова революция. 

„Стандартизирането на банковите услуги ще позволи на много играчи да влязат в екосистемата и да се увеличи конкуренцията“, прогнозира IT специалистът.

Той посочи, че преди пандемията около 30% от населението в България имаше базови познания, но страната ни е готова в следващите години за бум в технологичните решения.

Николай Лазаров обърна внимание на демографията, която играе съществена роля в технологичното развитие. Той подчерта, че предварителните инвестиции на банките се „върнаха много бързо след затварянето заради пандемията“.
„Клиентите, които се информираха онлайн, започнаха и да купуват онлайн, като все повече се доверяват на банките“, подчерта банкерът.

Виктор Стоянов коментира, че банките, които си „бяха написали домашното, се справиха по-добре“. „Клиентите се ориентираха по-добре дистанционно и чрез колцентъра, като тази тенденция се запази и сега те са повече онлайн“, поясни директорът от УниКредит Булбанк.

По думите на Георги Робев предлагането и мотивацията за избора на банка винаги е субективно, но за новото поколение "Милениум" съществува само онлайн банкиране и кредитните институции ще се съобразяват с младите си клиенти.

Георги Георгиев съобщи, че дигитализацията напредва с най-бързи темпове при картовите разплащания, но има сериозен ръст и при внедряването на изкуствения интелект, който все повече помага при вземането на решения. Той даде пример с IT компанията Software Development Manager, в която всяка година „създаваме стартъпи за различни дейности“.

Добавена стойност за клиентите

Виктор Стоянов е на мнение, че оценката за предпочитанията при клиентите са създадените от банките кредитни продукти при ипотечното кредитиране, които са изиграли най-голяма роля в дигиталното привличане. Това според него се е случило след засилена конкуренция в банкирането, което все повече обръща внимание на преживяванията на клиента.

Николай Лазаров заяви, че освен доверието към банката, при кредитирането клиентите искат те да са във фокуса за консултации. „Затова направихме „Жилищен център“ дигитално“, поясни банкерът от Пощенска банка. Той прогнозира че през следващите пет години ще се обърне изцяло бизнес моделът при взаимоотношенията с клиентите.

Георги Робев от Софтуер Груп увери, че подобряването на сигурността на участниците в една платежна система не е еволюция, а революция, която ще настъпи с промените при мигновените разплащания. Той прогнозира, че екосистемата на банковия сектор ще е по-гъвкава в електронната търговия, за да отговори на потребностите и очакванията на клиентите.

Георги Георгиев добави, че тенденция при разплащанията е да се добави повече стойност  в споделените услуги. Това по думите му ще направят финтех компании в сферата на разплащанията, които ще влязат в екосистемата в партньорство с банките.

Новите технологии

„Традиционните финансови институции са обърнали гръб на криптоактивите, но те ще дойдат и системата ще приеме този тип като разменен“, коментира темата кога разплащанията с виртуални пари ще влязат в ежедневието ни Георги Робев. Според него блокчейн технологията вече се прилага в логистиката и напомни, че криптоактиви и криптовалути вече се приемат от големи централни банки и тестват настроенията на пазара.

„Трябва да сме внимателни, когато се използва блокчейн при изкуствения интелект, а Европа ще въведе регулации“, очаква той.

Виктор Стоянов прогнозира, че българските банки ще пробват блокчейн за вътрешни процеси и след това ще разширят процеса на имплементация, като подчерта, че е голямо предимство да си част от голяма финансова група, в която се обсъждат проекти и се черпи опит, за да предпазва от грешки в други държави.

Николай Лазаров е убеден, че внедряването на иновациите в банкирането върви най-бързо от останалия финансов свят и от това печелят потребителите.

„Банки и финанси“се провежда с подкрепата на УниКредит Булбанк, MGF, Пощенска банка, Software Group, LIREX, F5, TBI Bank.   

Петя Стоянова, редактор Десислава Попова