Ще има втора актуализация на държавния бюджет за тази година. Това става ясно от официалните проекти на правителството за актуализация на Бюджет 2020 г. и за Бюджет 2021 г., публикувани от Министерството на финансите. Причината за промяната в параметрите е огромният бюджетен дефицит, заложен за 2020 г. в размер на 5,2 млрд. лв. (4,4% от БВП). Мотив за голямата дупка в хазната е неизпълнение на неданъчните приходи с 900 млн. лв., както и завишаване на разходите с 840 млн. лв. Близо 766 млн. лв. ще отидат за различни разплащания по бюджета на МРРБ.
Припомняме, че през април разчетите вече бяха актуализирани и в тях бе заложен дефицит от 3,5 млрд. лв.
Управляващите планират да съберат актуализираните през април данъчно-осигурителни приходи в размер на почти 35 млрд. лв. и не очакват да има изоставане на постъпленията от ДДС и акцизи, които търпят сериозно отражение заради пандемията и леко свитото потребление и нарастваща безработица.
В последната година от мандата си (2021 г.) ГЕРБ завещават на следващия кабинет трудна за изпълнение план-сметка. Планираната разлика между приходите и разходите за 2021 г. е 4,88 млрд. лв. (3,9% от БВП), което прави повече от 10 млрд. лв. общо за тази и следващата година, които се водят „кризисни“.
Друг любопитен момент от разчетите е заложеното ниво на държавния дълг до края на 2023 г. – 38,9 млрд. лв. Заедно с дефицита, тази сума също буди въпросителни, защото от таблиците към законопроекта на бюджет се вижда, че през 2022 г. ще отпаднат голяма част от социалните придобивки , които сега премиерът Бойко Борисов горещо рекламира. Става дума за детските добавки за всяко семейство (ще бъдат върнати подоходните критерии за детските надбавки), ваучерите за храна за пенсионерите и други. Според данните сега надбавки получават 572 хил. деца. През 2021 г. те ще са 1.26 милиона, а през 2022 г. децата, предвидени да получават помощи, отново намаляват и вече са 491 хил. заради подоходните критерии.
Сериозният бюджетен дефицит е факт в разчетите, въпреки че за догодина е планиран сериозен ръст на приходите – близо 2 млрд. лв. През 2021 г. се очаква държавата да събере 47,6 млрд. лв. Разходите възлизат на 52,5 млрд. лв.
От МФ отчитат, че глобалната пандемия от COVID-19 поставя в невъзможност финализирането на процеса по изготвянето на реалистична средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г.
Бюджетът е разчетен при ръст на БВП от 2,5% за 2021 г. За текущата година се очаква спад от 3%. От МФ очакват, че през 2022 г. икономиката ще порасне 3%, а през 2023 г. – с 3,2%. За сравнение прогнозата за БВП на ЕК за следващата година е 5,3%. За мотив от финансовото министерство посочват, че повишеното доверие сред потребителите и нарастването на доходите ще доведат до растеж на частното потребление. В последната прогнозна година се очаква по-високо нарастване на публичните инвестиции поради достигането на края на периода за усвояването на европейски средства по програмния период 2014-2020 г., както и очакванията за финализиране на инфраструктурни проекти.
Заедно с процеса на възстановяване на заетостта се очаква и коефициентът на безработица да намалее първоначално до 5,2% през 2021 г., а през следващите години и до 4,6%, на което ниво да се стабилизира.
В края на 2021 г. прогнозираме инфлацията да се ускори до 2,8%, а средногодишната инфлация до 2,1%, пише в мотивите към бюджетния закон.
Приоритетите
Минималната работна заплата ще бъде повишена от 610 на 650 лв., като се планира да остане на това ниво до 2023 г. В бюджетния сектор отново ще има 10% ръст на заплатите. С 30% ще скочат възнагражденията на служителите, ангажирани на първа линия с пандемията от COVID-19. Със 17% ще бъдат повишение заплатите на учителите, което ще струва на хазната 360 млн. лв. допълнително. Близо 58 млн. лв. ще струва повишението за непедагогическия персонал, с което общата сума за заплати в сектора става 417,8 млн. лв.
Общо за сектор „Образование“ държавата ще отдели 647,7 млн. лв. повече отколкото даде за тази година.
За здравеопазване ще бъдат отделени 581,1 млн. лв. допълнително. 375,5 млн. лв. са за медицински дейности, от които 326,6 млн. лв. за осигуряване на достъпна, качествена и своевременна медицинска помощ на здравноосигурените лица и 48,9 млн. лв. за медицинските дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.
Предвидени са 75 млн. лв. за осигуряване на ваксина за COVID-19.
От 1 януари догодина минималната пенсия се увеличава от 250 на 300 лева, а максималната става 1440 лева при 1200 лева сега. Запазва се минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители – 420 лв. Също така се запазва и максималният осигурителен доход за всички осигурени – 3000 лв. През първите три месеца на 2021 г. е предвидено да продължи изплащането на допълнителните суми към пенсиите на всички пенсионери от 50 лв.
2,099 млрд. лв. ще бъде бюджетът за отбрана през 2021 г., което е 1,69% от БВП.
За сектор „Социална политика“ с отделени близо 1,350 млрд. лв. допълнително, което е доста повече отколкото предходни години. 607,3 млн. лв. са за активна и пасивна политика на труда, в т.ч. 300 млн. лв. по мярката 60/40.
463 млн. лв. е предвидила държавата за отглеждане на деца. От тази сума 73 млн. лв. са за семействата с деца до 14-годишна възраст, при които родителите не могат да извършват дистанционна работа от вкъщи и 390 млн. лв. са за месечните помощи за отглеждане за всяко дете, както и за увеличение на месечната помощ за отглеждане на деца до 1 г. и целевите помощи за ученици. 223,1 млн. лв. ще бъдат дадени за подкрепа на хората с увреждания.
Предстои проектите за актуализация на Бюджет 2020 г. и за Бюджет 2021 да бъдат одобрени от Министерски съвет, а след това гласувани и в Народното събрание.
