Депутатите обсъдиха на първо четене в пленарна зала предложената от кабинета актуализация на държавния бюджет за 2020 г. Текстовете отново станаха повод за нагнетяване на напрежението между управляващи и опозиция. Гласуването ще бъде на по-късен етап.
Лидерът на БСП Корнелия Нинова обяви, че актуализацията няма да реши проблемите на гражданите и фирмите, парите няма да стигнат до обикновените хора. „БСП няма да я подкрепи, между двете четения ще внесем нашите предложения“, категорична беше тя.
„Балонът за излишъци, за цъфтеш, за просперитет се спука. Истината лъсна, числата са били фалшиви и бюджетът е кух. Сега правителството иска заем до 10 млрд. лв. за справяне с кризата", каза още Нинова.
Тя коментира и мярката 60/40, като по думуте ѝ едва 8% от фирмите са заявили, че ще се възползват от нея, защото тя ги натоварва твърде много и предпочитат да освободят работещите. „Така те стават безработни, отиват в бюрата по труда, натоварват НОИ и рано или късно НОИ ще изпита огромни затруднения“, предупреди Корнелия Нинова.
„Ако твърдите, че бюджетният дефицит ще бъде 3,5 млрд. лв., плюс 700 млн. лв. за Банката за развитие, то тогава защо искате да теглите 10 млрд. лв. нов заем“, отново попита депутатът от БСП Румен Гечев. Защо теглите държавен заем, при положение че твърдите, че има фискален резерв от 10 млрд. лв., зададе въпрос от трибуната той. Подобно питане беше отправено и по време на гласуването на актуализацията и в ресорната бюджетна комисия.
Теорията на БСП за 10 млрд. лв. празен чек е разбита на пух и прах с проста аритметика, каза от своя страна народният представител от ГЕРБ Александър Иванов.
По темата взе отношение депутатът от ДПС Йордан Цонев. Той обяви, че мерките трябва да са насочени към съхранение на потенциала за растеж на българските фирми.
Въпреки че имат някои забележки и по дефиниция опозицията не подкрепи текстовете за бюджета за тази година, Цонев увери, че от ДПС ще гласуват „за“ актуализацията. „Положението е извънредно, а в условия на криза да печелиш политически дивиденти не е много морално“, каза още той.
Според него твърде малко фирми са дали заявка, че ще се възползват от схемата 60/40 и вероятно тя няма да заработи, но „така или иначе парите от Фонд "Безработица" ще се изплатят на хората".
Цонев обаче подчерта, че прогнозата на правителството за спад на икономиката от 3% е оптимистична. „Ударът ще бъде по-тежък", заяви той. Според него е непрофесионално да се говори за 10 млрд. лв. нов дълг, защото се предлага да се увеличи досегашният таван от 2,2 на 10 млрд. лв., т.е. Със 7,8 млрд. лв. повече. "Ние ще подкрепим така предложеното изменение на държавния бюджет.
„Единственото нещо, по което можем да спорим с кабинета, но и то е под условие, е дали тези стъпки са достатъчни. На този етап те са достатъчни, но периодично ще трябва да се добавят нови мерки“, каза той
Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова го опроверга. Според нея само за 2 дни има заявки от 228 фирми за мярката 60/40.
Финансовият министър също взе отношение. Той посочи, че цифрите в бюджета винаги са били повод за ожесточен политически дебат. Владислав Горанов подчерта, че ако страната ни няма ликвидни буфери, няма как да се взимате никакви решения. Във валутен борд нямаме друг изход. Новият дълг на обща стойност 10 млрд. лв. за 2020 г. е нужен за фискален буфер при евентуално утежняване на икономическата криза. Нито един лев от него няма как да се похарчи като допълнителен разход от бюджета, без да се гласува от Народното събрание, увери той. По думите му новият дълг е необходим за покриване на погашения по текущ публичен дълг (2,2 млрд. лв.), за финансиране на очаквания дефицит (3,5 млрд. лв.) и за капитализиране на Българската банка за развитие (0,7 млрд. лв.). Остатъкът до 10 млрд. лв., както и парите във фискалния резерв ще се пазят като резерв, обясни Горанов. Той припомни, че България не може да печата пари и да девалвира валутата си.
Ролята ми е да гарантирам, че колкото и да е продължителна кризата, държавата ще може да продължи да функционира. "Разчитам на вашата подкрепа, че това са първите мерки, които дават отговор на част от поставените въпроси и реализират чрез промяна в бюджета първоначалните мерки, които бяха предложени от правителството. Може да не са съвършени, времето ще покаже. Моята роля остава само една да гарантирам, че колкото и продължителна да бъде тази криза, държавата ще може да продължи да функционира", каза още министърът
„Хайде колеги, дайте ми възможност от името на правителството да разполагам с вашето разрешение да напълня държавата с пари, ако пазарът ми позволи в най-подходящият момент, след което вие ще вземете решения как да се изхарчат. Днес взимаме решение за 1,7 млрд. лв., 1 млрд. в подкрепа на фонд "Безработица" и 70 млн. за потенциални допълнителни разходи, свързани с финансирането на лихвените разходи, ако те се увеличат. Нищо друго не предлагаме днес", допълни Владислав Горанов.
Актуализацията предвижда максималният размер на държавния дълг, който може да бъде поет тази година, да се увеличи на 10 млрд. лева от 2,2 млрд. лева. Кабинетът залага и дефицит в размер на 3,5 млрд. лева за тази година.
Увеличението на тавана на новия дълг е във връзка с очакваното неизпълнение на приходите, разходите около борбата с разпространението на коронавируса Covid-19, включително схемата 60/40 и увеличаването на капитала на Българската банка за развитие (ББР).
Разчетите при изготвения базов сценарий очертават неизпълнение на годишните прогнози по приходите в общ размер на около 2,44 млрд. лв., като ще бъдат засегнати основните данъци - ДДС, акцизи, корпоративни данъци, ДДФЛ, социално-осигурителни вноски и др. Нищо не е посочено обаче за алтернативните сценарии.
Във връзка с изпълнението на схемата 60/40 за компенсиране на работодателите се увеличава трансферът по бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за фонд „Безработица“ ДОО в размер на 1,43 млрд. лв., в т.ч. 1 млрд. лв. за допълнителни разходи и 430 млн. лв. за компенсиране на очаквано неизпълнение на приходите по бюджета на ДОО.
Заедно с възможността за издаване на държавни гаранции по заемни споразумения за финансиране на Българската банка за развитие в размер до 700 млн. лева, общата сума, предлагана при корекция на бюджета е 4,2 млрд лв.
Според финансовия министър Владислав Горанов се очаква спад на БВП от 3% в реално изражение през текущата година, който ще е видим в почти всички компоненти на БВП, изчислен по метода на крайното търсене, а именно - потребление на домакинствата, частни инвестиции и износ на стоки и услуги.
Средният за годината спад на заетите се оценява на 2,1%, а нивото на безработица се очаква да се покачи с около 2 пр.п. спрямо 2019 г. до 6,2%.
Очаква се цените да се повишат с около 4%, при положение, че бюджетът за тази година е изготвян на база прогноза за инфлацията от 2,3%.
