След близо 6-часов дебат народните представители успяха да приемат на второ четене част от текстовете на Закона за държавния бюджет за следващата година.
Това време успя да им стигне да гласуват финансовата рамка на план-сметката, както и бюджетите на няколко ведомства. Спазвайки традицията от последните години, опозицията бе внесла предложения за почти всеки член от законопроекта и по този начин на практика успя да превърне дебата в истинска говорилня. Не, че текстовете не се нуждаят от критика, напротив, но покай важните и съществени теми като парите за образование, здравеопазване и отбрана, отново се заговори за промяна на ставката по ДДС и връщането на необлагаем минимум. Все неща, които са доказано икономически неефективни, колкото и „леви“ да са. Появи се дори предложение лицата до 26-годишна възраст да не плащат подоходен данък. Естествено, нито едно описаните идеи не получи подкрепа, но пък действително отне парламентарно време.
В крайна сметка в отсъствието на финансовия министър Владислав Горанов, което от БСП изтъкнаха неколкократно (въпреки че той присъства в началото на дебатите), гласувани бяха приходите, помощите и даренията за догодина от чл. 1 на законопроекта, които ще бъдат в размер на 28,054 млрд. лв.,от тях 25 млрд. лв са данъчни приходи. Над 11,7 млрд. се очаква да бъдат постъпленията от ДДС. Любопитното е, че с 10 млн. лв. се повишават приходите от акцизи – от 5,685 млрд. лв., колкото бяха в първоначалното предложение на Министерство на финансите, те се очаква да бъдат 5,695 млрд. лв. Вероятно повишението е заради новото изискване за видеонаблюдение в акцизните складове, но до този текст на днешното заседание не се стигна. Очаква се той да бъде гласуван утре.
Според записаното в чл. 1 от законопроекта държаните разходи за догодина възлизат на 14,356 млрд. лв. Бюджетните взаимоотношения (трансфери) ще са за 12,2 млрд. лв., а трансферите за общините ще бъдат 4,2 млрд. лв. Разходите за персонал се увеличават с 47 хил. лв. и ще бъдат 5,7 млрд. лв. Със 100 хил. лв. се увеличават субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел, като с това общата сума достига почти 1 млрд. лв.
За малко депутатите приеха предложението на Весела Лечева от БСП за определяне на минимални диференцирани размери на паричните средства за физическо възпитание и спорт в размер на 3, 2 млн. лв., но бързо се „усетиха“ и прегласуваха текста, с което отхвърлиха предложението.
ДПС настоя за повече капиталови разходи за общините за рехабилитация на пътната мрежа, но искането беше отхвърлено. Не беше подкрепено и предложението на "Обединени патриоти" за увеличение на средствата за читалищата и регионалните библиотеки с 2 млн. лева.
Сред гласуваните текстове беше и бюджета на съдебната власт за 2020 г., Бюджетът на ВСС предвижда 49,5 млн. лв., а средствата за ВКС са в размер на 21,8 млн. лв. За прокуратурата са предвидени 289 млн. лв,. Депутатите приеха догодина за съдилищата да бъдат дадени 378,2 млн. лв. Според правосъдния министър Данаил Кирилов увеличението на бюджета на съдебната власт спрямо миналата година е със 70 млн. лв.
Дебати имаше за парите за отбрана за догодина. Заради ангажиментите на България към НАТО средствата за отбрана са повишени с над 200 млн. лв. спрямо тази година, с което достигат 1,61 % от БВП. Разписаният бюджет на Министерството на отбраната възлиза на 1,5 млрд. лв., но ако към сметките се добавят и парите за модернизация на армията сумата надвишава 2 млрд. лв. и съответно става повече от 2% от БВП. Заложени са средства и за купуване на 150 бронирани машина за пехотата и 2 нови кораби за флота.
Силата на бюджета на отбраната за 2020 г. е в модернизацията, защити разчетите председателят на парламентарната Комисия по отбрана и депутат от ГЕРБ ген. Константин Попов. Според него през последните десетилетия армията не е била приоритет на държавата. „За първи път минаваме бюджет от 2 млрд. лв. Изпълняваме това, което сме решили за увеличаването на бюджета и си спазваме стриктно изискванията. По думите му всичко това се случва независимо, че са били платени целевите изтребители“, каза той.
Парламентът одобри и бюджета на МВР за следващата година. За политиката в областта на противодействието на престъпността отделените средства в бюджета са в размер на 967 441, 2 хил. лв. Предвиденият бюджет за политиката в областта на защита на границата и миграционните процеси възлиза на 234 228, 2 хил. лв. В бюджета по политиките в областта на пожарната безопасност и защитата на населението при извънредни ситуации са предвидени 282 743 хил. лв. Разходите за „Персонал“ на МВР за 2020 г. са в размер на 1 531 438, 5 хил. лв., в което е включено увеличение на заплатите.
Близо 80 млн. лв. ще струва на данъкоплатците издръжката на Народното събрание. За текущите разходи на парламента са предвидени 68 млн. лв., а за капиталови – 11 млн. лв.
С 15 % ще бъдат увеличени заплатите на социалните работници в Агенцията за социално подпомагане през 2020 г., Това е от малкото приети предложения на опозицията, което бе гласувано единодушно. За мярката са нужни 5 млн. лв., което бе отразено в разчетите на Министерство на труда и социалната политика (МТСП) за следващата година, който също бе приет на второ четене. Бюджетните взаимоотношения на МТСП са в размер на 1,4 млрд. лв. 108,8 млн. лв. са средствата в политиката в областта на пазара на труда, свободното движение на работници и трудова миграция. 581,2 млн. лв. са предвидените средства за политиката в областта на социалното включване. 572,6 млн.лв. е бюджетът в областта на политиката за хората с увреждания.
„Знам колко е тежка работата на социалните работници. Това са едни от хората, които получават най-ниски доходи в държавния сектор. Както и беше споменато заплатата на начинаещ социален работник е близка до минималната. Същевременно социалната сфера се товари с непрекъснато нови задължения, нови дейности, предвид на приетите нови закони през тази и преходната година. Затова колегите социални работници, работещи в АСП - близо 4700 заслужават по-високо увеличение на заплатите от 1 януари 2020 г. от предвиденото 10-процентно увеличение”, коментира зам.-председателят на Социална комисия и депутат от ГЕРБ Светлана Ангелова.
Относно бюджета за 2019 в началото на дебатите за държавните пари за догодина финансовият министър Владислав Горанов посочи, че предвиденото неизпълнение на приходната част за тази година е 0,2% или ще бъдат събрани с 53 млн. лв. по-малко. Той обаче увери, че тези средства ще бъдат наваксани още в началото на следващата година. Горанов посочи, че за следващата година бюджетът е планиран по същия консервативен начин и очаква да бъде наваксано неизпълнението от тази година.
Преизпълнение на приходите няма, има изпълнение на приходите, коментира министърът по повод аргументите на БСП за по-голяма разходна част за догодина. Всички предложения, които сте направили водят по наши оценки - може да бъркаме, но все пак в Министерство на финансите работят по-добри експерти отколкото в различни партийни централи - до 4,5 млрд. лв. дефицит спрямо консолидираната фискална програма, посочи той. По думите му 4,5 млрд. лв. е разминаването между приходите и разходите, ако всички предложения на левицата бъдат инкорпорирани в член първи на бюджета.
Иначе е добра да споменем, че общо основното приходно перо на бюджета е в размер на 46,8 млрд. лв., което се равнява на близо 37% от БВП. Това е с около 3 млрд. лв. повече спрямо 2019 г. и заложените 43,54 млрд. лв. приходи за тази година.
При разходите също има близо 1 млрд. лв. увеличение – от общо 45,9 млр. лв., планирани за тази година, се очаква през 2020 г. те да достигнат 46,8 млрд. лв. Основните направления, по които ще дойдат тези допълнителни разходи, са повишаването на пенсиите и заплатите в образованието и на държавната администрация. Най-много разходи – 18,43 млрд. лв., са предвидени за социални и здравно-осигурителни плащания.
Размерът на данъците и осигуровките остава непроменен. Вноската на страната ни към общия бюджет на ЕС ще бъде в размер на 1,4 млрд. лв.
Предвижда се от 1 юли 2020 г. всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2019 г., да се увеличават с 6,7 % (процент, определен по т.нар. „швейцарско правило” на чл. 100 от КСО), като от 1 юли през 2021 г. и 2022 г. пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, също се осъвременяват по „швейцарското правило”. За периода 2020-2022 г. тежестта на една година осигурителен стаж в пенсионната формула се запазва в размер на 1,2. Минималната работна заплата от 1 януари 2020 г. ще бъде 610 лв.
В обобщение, в сравнение с тази година се отпускат половин милиард лева повече за здравеопазване, 590 млн. лв. повече за пенсии в съответствие с възприетия пенсионен модел и 196 млн. лв. повече за социални помощи и обезщетения. Има ръст от 116,4 млн. лв. ръст на средствата за програми, дейности и служби по социално осигуряване. 610 млн. лв. повече ще бъдат дадени за образование.
Утре дебатите по текстовете продължават до окончателното им приемане.
