С 13 гласа „за“, депутатите от парламентарната Комисия по бюджет и финанси приеха на първо четене държавния бюджет за догодина. Заседанието беше съвместно, заедно със социалната и здравната комисия в Народното събрание.

Най-точното определение, което бих използвал за план-сметката, е балансирана. Това каза пред журналисти финансовият министър Владислав Горанов, който също взе участие в заседанието.

"Последователността и предвидимостта му са положително качество, защото това, от което най-много страдаме в определени публични политики, е липсата на приемственост и последователност между отделните години, между отделните правителства, което не дава възможност за постигане на дългосрочни цели като целта за подобряване на качеството на средното образование, намаляване на неграмотността и връщането на децата в училище, което е възлова предпоставка за ограничаване на бедността сред определени групи население", посочи Горанов.

По думите му голяма част от фискалните параметри и приоритети, заложени в 2020 година, намериха място още дори в предизборната програма на водещата партия в коалицията - увеличение на разходите за средно образование, удвояване на учителските заплати, завършването на автомагистралния пръстен с фокус върху Северна България, увеличението на разходите за отбрана.

Ако липсват съществени изненади в бюджета, за мен това е добра новина, коментира Горанов. Попитан дали са заложени в проекта на бюджет предпазни мерки около евентуална предстояща криза, Горанов каза, че излезе прогнозата на ЕК, която дава малко по-консервативни виждания за следващите няколко години за развитието на българската икономика, а за тази година са малко по-оптимистични от нашите виждания, но балансираният бюджет дава удобен инструмент за плавно преминаване на кризи. "Ако се появи подобна, тя би трябвало да се отрази най-вече на приходната част на бюджета, а балансираният бюджет дава разумен буфер през възможността за допълнителна фискална експанзия и промяна на салдото, ако толкова са неблагоприятни условията, че приходите драстично се разминат с предварителните разчети", отбеляза Горанов. По думите му ниската задлъжнялост е още един от факторите, които и ЕК, и другите международни финансови институции отчитат като буфер по отношение на нашата икономика.

По отношение на заложения дълг, Горанов каза, че са заложени всички опции, които са възможни на ниво законодателство, което е по-добре за министерството, държавата, данъкоплатците. Това е максимално заложеният лимит, ние ще се стремим да не го използваме, но аз винаги съм казвал, че наличието на ликвидни буфери е предпоставка за цялостно усещане за предвидимост и устойчивост, допълни той. "Когато има ликвидни буфери в правителството, всички шокове могат да бъдат много по-лесно да бъдат абсорбирани", допълни Горанов.
Попитан дали има опасност отново да актуализираме бюджета заради еднократно голямо плащане, финансовият министър каза, че не смята, големите проекти за модернизация на армията, които предстоят, се надява да бъдат вместени в програмите, приети от НС и да има график с разсрочено финансиране. "Дай Боже да ни изненада някоя голяма инвестиция, само подобно нещо би ме мотивирало да подкрепя подобно решение", допълни Горанов.

Бюджетът накратко

Иначе, за догодина са предвидени общо 46,8 млрд. лв. приходи, което се равнява на близо 37% от БВП. Това е с около 3 млрд. лв. повече спрямо 2019 г. и заложените 43,54 млрд. лв. приходи за тази година. 

При разходите също има близо 1 млрд. лв. увеличение – от 45,9 млр. лв., планирани за тази година, се очаква през 2020 г. те да достигнат 46,8 млрд. лв. Основните направления, по които ще дойдат тези допълнителни разходи, са повишаването на пенсиите и заплатите в образованието и на държавната администрация. Най-много разходи – 18,43 млрд. лв., са предвидени за социални и здравно-осигурителни плащания. 

Очаква се държавният бюджет в следващите 3 години да бъде балансиран. Размерът на данъците и осигуровките остава непроменен. Без промяна остава и максималният осигурителен доход - в размер на 3000 лева.

Вноската на страната ни към общия бюджет на ЕС ще бъде в размер на 1,4 млрд. лв.

Предвижда се от 1 юли 2020 г. всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2019 г., да се увеличават с 6,7 % (процент, определен по т.нар. „швейцарско правило” на чл. 100 от КСО), като от 1 юли през 2021 г. и 2022 г. пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, също се осъвременяват по „швейцарското правило”. За периода 2020-2022 г. тежестта на една година осигурителен стаж в пенсионната формула се запазва в размер на 1,2.

Актуализараната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2020-2022 г. предвижда увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2020 г. на 610 лв.

Очакваният икономически растеж за следващите три години ще е около 3,3% за всяка една година от прогнозния период, коментира  министърът на финансите Владислав Горанов по време на заседанието.
Основните двигатели на растежа, измерени през елементите на БВП по метода на крайното използване, са вътрешното търсене - както по линия на потреблението, така и по линия на инвестициите. Частните потребителски разходи се очаква да запазят сравнително висок темп на растеж, каза министърът. Положително влияние върху потреблението ще има и увеличението на разходите за персонал, който се предлага за публичния сектор, допълни той. Горанов добави още, че в прогнозния период се очаква леко забавяне на инфлацията – около 2,1% годишно в сравнение с 2,5% за 2019 г. поради очакваните намаляващи равнища на международните цени на петрола. Той обаче уточни, че вътрешните фактори за инфлацията се запазват.

По време на обсъждането депутатът от БСП Румен Гечев предложи да се направи среща и разговори по темата за субсидиите на партиите.

"Въпросът не е само партиен, той е въпрос на демокрацията, а тя е важна за обсъждането на бюджета. Ние сме готови между първо и второ четене да дадем конкретни данни, да направим конкретни предложения", каза Гечев. Владислав Горанов обаче обяви, че ГЕРБ няма да участва в подобен разговор.

Той обаче оправи традиционната си критика към финансовото министерство, че за поредна година занижават темповете на растеж и подценяват бюджетните приходи. „Ние разбираме, че повечето финансови министри се стремят да си поставят по-ниска бариера, за да отчетат по-добри резултати. Отчитането на така наречените преизпълнения не е никакво преизпълнение, а доближаване на реалността до прогнозите, които опозицията е направила“, изтъкна Гечев.

Според него това, че се тази година са предвидени по-малко капиталови разходи не е сред позитивите на разчетите. Само че Гечев пропуска да отбележи, че за първи път от няколко години насам има намаление на капиталовите разходи. Те отдавна се използват като удобен инструмент за реализиране на бюджетни излишъци. Често икономисти коментират, че умишлено държавата залага по-ниски данъчни приходи и по-високи капиталови разходи, за да може лесно в края на година да се отчете положително превишение на приходите над разходите (като преизпълни приходите и не реализира разходите). Тези пари (до 3% от БВП) се харчат без одобрението на депутатите (ако не отидат във фискалния резерв) и в общи линии отчитането им не е толкова строго фиксирано.

За 2020 г. са предвидени 6,55 млрд. лв. капиталови разходи. За тази година те се очаква да достигнат 7,9 млрд. лв., но към края на второто полугодие изпълнението им е едва 23%. По принцип по това перо парите се разходват ударно в края на годината, но въпреки това рядко заложената сума се реализира.

Следващата седмица вероятно план-сметката за държавните приходи и разходи ще бъде обсъдена и в пленарна зала, а след това депутатите ще могат да внасят своите предложения между двете четения. За да влезе в сила Закона за държавния бюджет, той трябва да бъде обнародван в Държавен вестник след окончателното му гласуване от парламента.

Ралица Пейчева, редактор Аспарух Илиев