Промените в данъчните закони за следващата година бяха приети на първо четене в пленарната зала на Народното събрание. Измененията, които се прокарват чрез корекции в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), бяха одобрени със 104 гласа, 81 гласуваха "против", а трима се въздържаха.
Подобен начин на прокарване на промени в данъчната система стана практика на финансовото министерство, откакто начело е Владислав Горанов. Традиционно и от опозицията изразиха несъгласието си с това ключови изменения във всички данъчни закони да се правят през преходните и заключителни разпоредби само на един.
От БСП и ДПС обявиха, че са против предложенията на кабинета.
Според Филип Попов от БСП през един закон управляващите правят промяна в цялата приходна част на бюджета. "На тъмно, пряко и преносно, решават колко кожи да смъкнат от гърба на българските граждани", посочи той, цитиран от БТА.
Йордан Цонев от ДПС коментира, че управляващите свеждат парламентарния дебат до това да казват от трибуната дали подкрепят или не промените. Аргументите не са важни за вас, така че няма и да ви ги дадем, заяви той. Цонев посочи само, че с измененията се увеличава данъчното бреме за земеделските производители.
Председателят на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова (ГЕРБ) отбеляза, че в 90% от случаите промените транспонират шест европейски директиви. Има няколко разпоредби, които касаят намаляване на административната тежест на данъкоплатците, и няколко разпоредби, които целят да се предотвратят възможностите за избягване на данъчни плащания, посочи тя.
Румен Гечев от БСП пък обясни, че левицата не е против директивите на ЕС, но е против покрай тях да бъдат прокарвани и други текстове в седем закона, които имат сериозно влияние върху бюджетните приходи и ще повлияят върху съдбата на редица български фирми. Той посочи още, че Министерството на финансите не е представило никакви разчети за ефекта от промените. Гечев коментира, че се предлага нулев акциз за стоките и услугите, които ние ще доставяме на въоръжените сили на страни-членки на НАТО на територията на България. По думите му, българските болници ще плащат акциз при покупка на горива, а базите на САЩ у нас - не.
Трябва да припомним още, че внесеният за приемане в парламента законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане претърпя сериозна метаморфоза и реално текстовете, по които ще работят депутатите за второ четене, нямат почти нищо общо с измененията, които се разглеждаха по време на общественото обсъждане. Нещо повече, нито едно от предложенията на бизнеса не е намерило място в окончателния проектозакон.
Според приетите на първо четене изменения в Закона за ДДС прехвърлянето на акции или дялове, еквивалентни на акции в дружества, които дават на притежателя им юридически или фактически права на собственост върху нов недвижим имот или част от него, се определя като доставка на стока, подлежаща на облагане с ДДС.
Според мотивите в законопроекта целта е да се преустанови „често практикувано от някои данъчно задължени лица заобикаляне на закона, при което чрез изповядване на сделки за прехвърляне на акции и дялове фактически се прехвърля собствеността върху недвижими имоти, предназначени да бъдат използвани за жилищни нужди на физически лица, като по този начин се избягва възникването на задължения за ДДС. Много е вероятно обаче този текст да отпадне между двете четения, защото е твърде неясен. Освен това в българското законодателство не съществува легално определение на понятието „фактически права на собственост“.
Планира се и промяна, която предвижда сумирането на оборотите за регистрация по ДДС при прехвърляне на търговски обект (чл. 96, ал. 10). При този казус е добавен нов критерий – освен за прехвърляне между свързани лица, ще се обединяват оборотите и когато лицата действат съгласувано. Вероятно и този текст ще бъде променен между двете четения, защото и тълкуването, което се дава чрез Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е твърде широко. За подобен сценарий спомена пред журналисти и депутат от бюджетната комисия, когато промените в данъчните закони бяха обсъждани там на първо четене.
На първо четене бяха подкрепени и текстовете за промени в ЗКПО, с които се въвеждат препоръките на ОИСР във връзка с предотвратяване на свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS), и ограничаващи възможностите за агресивно данъчно планиране и избягване от облагане.
По Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) се правят промени за намаляване на административната тежест и улесняване при ползване на данъчните облекчения за лица с намалена работоспособност, за деца с увреждания и за лични вноски за осигурителен стаж при пенсиониране, както и предложените промени за уеднаквяване на дефинициите за „ликвидационен дял“ и „данъчен кредит“ с определенията в ЗКПО, които бизнесът подкрепя.
Във връзка със започване на реалното функциониране на Единната система за туристическа информация се предвижда промяна в начина на определяне на туристическия данък за календарния месец, като се предлага това да става въз основа на данните за броя на предоставените нощувки през календарния месец, съдържащи се в Единната система за туристическа информация. Обменът на данните между системата, поддържана от Министерството на туризма, и общините се предвижда да се осъществява с посредничеството на системата за обмен на информация, поддържана от Министерството на финансите.
Предлага се физически лица, включително еднолични търговци, които са задължително регистрирани при доставки на услуги, и данъкът, за които е изискуем от получателя по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), при извършване на патентни дейности съгласно ЗМДТ, да подлежат на облагане с патентен данък.
Любопитно е, че с промените по ЗМДТ общинските служители ще могат да определят данъчна оценка за недвижими имоти на предприятия в случаи на установено умишлено занижаване на отчетните им стойности с цел намаляване или избягване на плащане на данъка за тях. С направеното предложение се увеличават правомощията на общинските служители да определят данъчна оценка на недвижими имоти на предприятия.
В Закона за счетоводството пък е предвидена промяна, според която категорично ще се освободят едноличните търговци, които не са осъществявали дейност, от задължението да декларират това обстоятелство в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
