Граждани и фирми са спестили над 634,8 млн. лв. под формата на данъчни преференции през 2018 г. Това показа доклад за данъчните разходи, който обхваща количествена оценка на различните видове данъчни преференции и облекчения за изминалата година. Анализът е публикуван на страницата на Министерство на финансите. Според данните това са 1,97% от данъчните приходи, постъпили в държавната хазна и 0,59% от БВП.
При данъчните разходи за 2018 г. (въпросните преференции, намаление на данъчната основа и др. се разглеждат като разход за държавата, бел. ред.) се наблюдава запазване на броя на мерките, докато в абсолютна стойност се наблюдава слабо намаление от 0,2% спрямо предходната година, дължащо се предимно на групата от данъчни преференции по акцизите в размер на 10,7 млн. лева (6,3%).

В държави, включително и в България, с широка данъчна основа и ниски данъчни ставки за данъците върху печалбите и доходите, данъчните разходи са малко на брой – до 40. Съответно, в страни с тясна данъчна основа или с високи данъчни ставки броят на данъчните разходи е няколко пъти по-висок.

За 2018 г. са идентифицирани общо 40 броя данъчни разходи. Въз основа на наличната информация е определена стойността на 30 броя данъчни разходи (75% от всички идентифицирани разходи). Неоценените данъчни разходи представляват 25% от всички разходи. Най-голям относителен дял заемат данъчните разходи по корпоративни данъци (42,2%) следвани съответно от данъчните разходи по акцизите (25,2 %) и разходите по ДДС (22,5%).

От данните става ясно, че в България има малко преференции, като голяма част от тях не са изследвани, за да се прецени колко на практика държавата губи от предоставените облекчения. Основно данъчните разходи са насочени към стимулиране на икономическото развитие и растеж чрез насърчаване на инвестициите, иновациите и заетостта.

През анализирания период обаче се наблюдава увеличение на данъчните разходи като цяло, което се дължи основно на намаляване броя на неоценените мерки, както и влиянието на протичащите макроикономически процеси в икономиката върху декларираните данъчни задължения, водещи до ползване на различен брой и размер данъчни преференции и оказващи пряко влияние върху размера на данъчните разходи.

Така например в доклада се посочва, че с най-голям относителен дял в данъчните разходи по данъка върху добавената стойност (ДДС) е данъчният разход по данъчна мярка „Намалена данъчна ставка за настаняване в хотели и други подобни заведения”.

Спрямо предходната година по мярка „Намалена данъчна ставка (9%) за настаняване, предоставяно в хотели и други подобни заведения“, се отчита ръст от 15,3 млн. лева (12%) за 2018 година. Фактор влияещ върху размера на данъчния разход за разглеждания период, по отношение на дейности свързани с настаняване в страната, е отчетения ръст от 8,6 % на годишна база при приходите от нощувки в страната за 2018 г.

Намалението в общата сума на данъчните разходи по акцизи пък се дължи на данъчна мярка „Намалена акцизна ставка за природен газ, използван като моторно гориво и нулева акцизна ставка за природен газ, използван от потребители за битови нужди” и мярка „Нулева акцизна ставка върху въглищата и кокса при продажба на физически лица“, които намаляват съответно с 4,8 млн. лева (9,9 %) и 4,5 млн. лева (41,7 %) спрямо предходната 2017 година.
За 2018 г. с най-голям относителен дял в данъчните разходи по акцизите са две данъчни мерки, като едната е

„Възстановен акциз върху закупен газьол, използван в първично селскостопанско производство” – 52,6% от общия размер на данъчните разходи по акцизи за 2018 г. Другата е  „Намалена акцизна ставка за природен газ, използван като моторно гориво и нулева акцизна ставка за природен газ, използван от потребители за битови нужди” – 27,4% от общия размер на данъчните разходи по акцизи за 2018 година.

От финансовото министерство уточняват, че в данъчните мерки по корпоративните данъци е включен като данъчен разход “Пренасяне на данъчни загуби”. Пренасянето на данъчни загуби е данъчна преференция, но по-задълбоченият анализ на същността на данъчната преференция показва, че тя не би следвало да се включва и оценява като данъчен разход. За целите на настоящия анализ тази данъчна преференция е оценена като данъчен разход, поради високата й стойност. Запазва се тенденцията от предходната година на намаление на стойността по мярка „Пренасяне на данъчни загуби“, като е отбелязан спад от 2,6 млн. лева (1,4 %) на годишна база. Това се дължи на нарастване на декларираната данъчна печалба спрямо предходната година, както и запазване на нивото на декларираната данъчна загуба спрямо предходната година.

Данъчните разходи са оценени по две основни цели – икономическа цел и социална цел. Данъчните разходи с икономическа цел се отнасят за данъчните мерки, насочени към стимулиране на преките чуждестранни инвестиции и иновациите, повишаване на заетостта, развитието на определени региони и икономически отрасли в страната. Данъчните разходи със социална цел се отнасят за данъчните мерки, насочени към определени категории физически лица. За 2018 г. относителният дял на данъчните разходи с икономическа цел е 85,6%, съответно, данъчните разходи със социална цел – 14,4%.

За 2018 г. относителният дял на данъчните разходи, по които получатели са юридически лица, е 80,4% съответно, данъчните разходи с получатели физически лица - 19,6%.

От заключението на МФ става ясно, че част от данъчните разходи, въведени преди няколко години са загубили въздействието си върху данъкоплатците и са неефективни, като на този етап те водят само до намаляване на бюджетните приходи без реална полза за икономиката и обществото. Според дирекция „Данъчна политика“, която е изготвила доклада за неефективните данъчни разходи, следва да бъде проведено по-задълбочено проучване, което да даде отговори на въпроса в каква степен е оправдано по-нататъшното им действие в настоящата им форма.