Брутният външен дълг на България (частен и държавен) расте като част от брутния вътрешен продукт (БВП) и към 31 март 2019 г. е 33,740 млрд. евро, което е ръст с 0,3% (100,9 млн. евро) на годишна база. Така той представлява 57,1% от прогнозния БВП на страната, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).
В края на март дългосрочните задължения възлизат на 25,328 млрд. евро, като за една година намаляват с 326,6 млн. евро (1,3%), изчислиха в централната банка.
В сравнение с март 2018 г. краткосрочните задължения нарастват с 427,5 млн. евро (5,4%).
Дълг на централната и местната власт
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на март е 5,439 млрд. евро (9,2% от БВП). Външните задължения на сектора се понижават с 204 млн. евро (3,6%) на годишна база.
Външните задължения на банките са 4,620 млрд. евро (7,8% от БВП) и растат с 261,5 млн. евро (6%) спрямо март 2018 г.
Колкото до бизнеса и домакинствата техните външни задължения за една година намаляват с 23,1 млн. евро (0,2%) и са в размер на 10,768 млрд. евро (18,2% от БВП).
Към 31 март вътрешнофирменото кредитиране достига 12,912 млрд. евро (21,8% от БВП), което е с 66,5 млн. евро (0,5%) повече в сравнение с март 2018 г.
През първото тримесечие на тази година полученото външно финансиране от нерезиденти е в размер на 1,525 млрд. евро при 1,309 млрд. евро за януари – март 2018 г. От тях 40,6 млн. евро (2,7% от общия размер) са за сектор Държавно управление, 231,7 млн. евро (15,2% от общия размер) за сектор Банки, 258,2 млн. евро (16,9%) за бизнеса и домакинствата, а 995,1 млн. евро (65,2%) са вътрешнофирмено кредитиране.
През първите три месеца на тази година извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг са 1,147 млрд. евро (1,9% от БВП), докато за същия период на миналата година те бяха 1,425 млрд. евро.
Нетен външен дълг
Нетният външен дълг в края на март е отрицателен в размер на 4,337 млрд. евро (7,3% от БВП), като намалява с 322,6 млн. евро (8%) спрямо края на 2018 г. (отрицателна стойност от 4,014 млрд. евро, 7,3% от БВП). Понижението се дължи на по-голямото увеличение на брутните външни активи (със 720,1 млн. евро, 1,9%) в сравнение с нарастването на брутния външен дълг (с 397,5 млн. евро, 1,2%).
Нетният външен дълг намалява с 3,417 млрд. евро спрямо март миналата година (отрицателна стойност от 919,1 млн. евро, 1,7% от БВП).
Прогнози и очаквания
През тази година БВП на България ще достигне до 100 млрд. лева, записа в есенната си макроикономическа прогноза Министерство на финансите.
Доклад на Европейската комисия от 27 февруари 2019 г. с анализ за устойчивостта на дълга и фискалните рискове дава прогнози за дълга и базов сценарий в съотношение на брутния дълг. Докато през 2017 година съотношението беше 25,6%, а през миналата година – 23,3%, за тази година се очаква то да е 21,3%, а догодина – 19,5%.
Преди време правителството заяви, че до края на мандата ще свали външната задлъжнялост на 20% от БВП.
Investor.bg припомня, че през 2017 г. дългът на България беше 25,6% от БВП, като намаля спрямо предходната 2016 г., когато беше чувствително висок – 29,6%. През 2015 г. дългът спадна до 26,2%, а през 2014 г. задълженията на България бяха 26,97% от БВП. Най-нисък дълг имаше през 2013 г. – 17,01%, показват данните на националната статистика.
По статията работиха: Петя Стоянова, редактор Елена Илиева