Ива Валериева Понякога му се събират 20 часа в полет на седмица, но не е пилот. Свири с чувство „Ноктюрно“ от Шопен, но не е музикант. Навърта по 7 километра със стик в ръка, но не се занимава професионално с голф. Приготвя пиле със смокини, но не е готвач. Пише компютърни програми, но не е програмист. Говори 5 езика, но не е преводач. Кой е той? Официалният представител на Дойче банк в България Борислав Иванов. Много малко хора могат да отговорят, защото лицето на Дойче банк у нас, както повечето банкери, е пестелив на интервюта и публични прояви. Сяда на пианото на 5 г. Баща му е диригент, майка му - оперна певица. На въпроса в коя роля харесва майка си най-много веднага отговаря: „Като Чочосан, Мадам Бътерфлай“ от Пучини. Като малък искал да стане диригент като баща си, но скоро разбрал, че стихията му е в числата. И въпреки че харесва класическата музика, на 9 г. затваря пианото и изоставя нотите. Като дете на музиканти се очаква от него да има само перфектен слух, но той има и безпогрешен нюх към числата и печелившите идеи. Приятелите му казват, че „подушва“ успешната сделка доста преди другите. Детство Банкерът е роден във Варна, но заради служебните ангажименти на баща си е живял в Турция, Италия, Испания, Германия. Започва да пише първо с латински букви, защото за пръв път влиза в класната стая в гр. Касел, Германия. Това е и причината да усеща именно тази страна изключително близка. Честата смяна на дома помага на Иванов да се чувства в свои води из цяла Европа. Говори немски, английски, руски, ползва италиански и испански. Спринт и висок скок Макар Борислав Иванов да казва, че отдавна е изоставил тениса и леката атлетика, това не е съвсем вярно. От биографията му се вижда, че всеки негов скок е висок и всяка крачка – спринт. Предприемаческият дух Борислав Иванов завършва Варненската математическа гимназия. Една година учи „Международни икономически отношения“ в УНСС, но бързо се разочарова от българското образование и заминава за Германия, където през следващите 6 години се посвещава на бизнес администрацията в Свободния университет в Берлин. Още през първата година решава да вземе храната си в свои ръце – посещава курсове при френски готвач. Преди да е научил абв-то на кулинарното изкуство, започва не само сам да си приготвя храната, но и сам да си я купува. Както на много студенти в чужбина и на него му се налага да роботи, за да се издържа. Вместо да се хване на нископлатена работа като общ строителен работник, потърсил алтернатива. Открил, че се търсят програмисти. Може би защото е бил в националния отбор по математика или защото в математическата гимназия е учил програмиране, Иванов постепенно създава контакти и необходимата мрежа от клиенти, за да продава софтуера, който приятелите му в България създават. Начинанието вървяло добре, но не това било истинското призвание на студента, а финансите. Следват специализации по цял свят - от Ню Йорк до Севиля, Испания. Сред облаците Иванов е един от малкото работохолици, които не работят в самолета. Пътува с яке и дънки. За него полетите са „свободно време“. Използва го, за да почете или да изгледа някой нов филм. Предпочита седмото изкуство на стария континент, главно френски, немски и испански творби. „Книгата за почивка обаче е финансова, защото нещата в сектора се променят бързо и ако не си в час, губиш по точки.“ Борислав Иванов се рее в облаците само по време на полет. Иначе здраво е стъпил на земята, с безпогрешен финансов усет и желязна логика. Казва, че за да ръководиш представителство на толкова голяма инвестиционна банка като Дойче банк, трябва не само да познаваш в дълбочина сектора, но и да умееш да общуваш с хората. Не може да консултираш клиенти за поглъщания и сливания, и излизане на борсата, ако не можеш да накараш човека срещу теб да ти повярва. Свободното време, което често липсва Постът му изисква голяма концентрация, затова хобитата му са максимално разтоварващи. Голф, ски и класическа музика. Както всеки, докоснал се до математиката, Борислав Иванов се увлича от абстрактни занимания като голфа. „За да си добър голфър, се иска търпение, умения и увереност“. Гониш едно своенравно топче и се опитваш да го вкараш в малка дупка, звучи 100 пъти по-лесно, отколкото е в действителност. Една успешна партия голф е свързана с близо седемкилометрова разходка и незаменимо докосване до природата. Играе с кръг от приятели, но не изключва възможността на игрището да срещне и нови. Когато времето е дъждовно, отваря пианото и свири Шопен. А когато снегът „опакова“ земята, грабва ските и отива на пистите. Завръщането в България Банкерът е в България от това лято. Преди да се върне в родината се справил с истинско предизвикателство – да създаде филиал на Дойче банк в Москва. Но когато се отворила възможност да оглави представителството на финансовата институция в България, приел спонтанно и не съжалява. Иначе Москва си остава един от любимите му градове. Поставя руската столица над Лондон и Ню Йорк, защото това е „най-динамично развиващият се град“. Работи по 60 часа седмично. В началото на кариерата си понякога работил дори по 80. „Това се очаква от всеки начинаещ, за да покаже, че е способен да издържи на такова натоварване“, казва Борислав Иванов. „В момента съм като посредник между Дойче банк и потенциалните клиенти – било то частни или институционални“, обяснява Иванов. Той ръководи и финализира сключването на сделките и отговаря за добрата координация между различните отдели на банката. На въпроса има ли нещо, което би могло да ви изкуши да смените сегашната си професия, Борислав Иванов отговаря: „В момента не. Но след години мечтая за чифлик с винарска изба“.