Обратна тенденция в банкирането

През 80-те години на миналия век, когато Citicorp бе най-голямата банка в САЩ и следваше всяка насока за международна експанзия, шефът ѝ Джон Рийд размишляваше дали да не премести централата ѝ на неутрално място, по-специално на Луната. Подобни настроения днес са немислими. Джейми Даймън, шефът на наследника на Citi начело на лигата JPMorgan Chase, неотдавна заяви, че първо е американски "патриот", а след това шеф на банка. Стратегията му, макар че едва ли загърбва международните пазари, отразява думите му.
Той отхвърли редица големи чужди придобивания преди и по време на финансовата криза. Междувременно Citi реже чуждите си придобивки и има операции на дребно само в 19 страни в сравнение с 50 през 2007 г. Bank of America отдавна реши да се придържа към името си като почти изцяло местна банка.
Същият процес е в ход в Западна Европа. Видимите съкращения от водещи банки във всяка страна отразяват още по-дълбоки, които трудно се забелязват. На 22 август консултантската фирма McKinsey разпространи статистика, показваща как картата на глобалното банкиране се е променила през последните 10 г. Според анализа ѝ на водещите банки във всяка страна исковете от чужбина (включващи заеми, гаранции и др.) са се свили с 1/3 за швейцарските и британските трезори и наполовина за другите в Европа. Спада дори обемът на валутната търговия след дълъг период на разрастване.
Тенденцията към спад е особено остра и значителна в „кореспондентното" банкиране, традиционно разглеждано като първото равнище на подкрепа за световната търговия. Кореспондентните връзки между банките в различни страни бяха особено важни за компании в държави без глобални банки, които да финансират вноса и износа. Според McKinsey броят им спада след 2011 г.
Не е загадка защо това се случи. Кореспондентните отношения бяха смятани за отговорен способ една банка да прави трансакции на бизнес в страна, която не познава добре. Но се превърна в източник на уязвимост: една банка може да бъде смятана за отговорна за която и да е трансакция дори само защото е брънка в дълга верига. Нарастващите разходи за спазване на регулациите относно прането на пари, икономическите санкции и финансирането на тероризма имаха за предвидима последица масовото оттегляне.
Свиването в САЩ и Европа отчасти е компенсирано от експанзия другаде. Канадските банки, които преплаваха през финансовата криза, сега държат половината от активите си в чужбина спрямо 38% преди десетилетие. Китайските банки, които преди 10 г. имаха пренебрежими активи в чужбина, сега имат над $1 трилион. Банки в Япония, Индия и Русия също се разрастват силно в чужбина.
Тази географска промяна би могла да продължи с години. В миналото обаче подобни тенденции рязко се обръщаха наопаки. Пекин неотдавна сигнализира за опасенията си за възможни проблеми от придобиванията в чужбина на някои китайски фирми. Дали западните банки се измъкват от неотдавнашната си застиналост, може да зависи също и от регулаторите. В правителството се дебатира например кореспондентното банкиране. Държавният департамент иска американските банки да вкарат други страни, особено бедните, в глобалната финансова система. Финансовото министерство, фокусирано върху контрола над нежеланата дейност и отчетността на банките, е по-предпазливо. Банките биха искали да останат извън кръстосания огън.

Станете почитател на Класа