На България и е по-изгодно да поддържа гъвкав валутен курс, отколкото да вриза в еврозоната, твърди доц. Пламен Пъчев, преподавател в Югозападния университет, цитиран от БГНЕС. У нас, повече отколкото в другите страни от бившия „Източен блок“ хората са убедени, че банковият елит обслужва повече интересите на политиката и своите собствени интереси, отколкото интересите на вложителите, кредитополучателите и стопанските субекти, заради което е склонно да прехвърли тежестта на финансовата отговорност върху ЕС. Но след плюсовете има и минуси. Относително по-малко положително значение при нашето бъдещо включване в Еврозоната би имало отпадането на т.н. транзакционни разходи или плащанията на стопанските субекти, произтичащи от обмяната на левове в евро и обратно. При сегашния фиксиран курс тези разходи са чисто технически и относително малки, но в рамките на милионите плащания всеки ден те съществуват и е добре занапред да бъдат спестени. Могат да се очакват и негативни отражения при въвеждането на еврото като национална валута. Почти сигурно е, че вътрешните потребителски цени ще се повишат, тъй като търгуващите субекти ще ги приведат към по-високата стойност при закръгляването. При търговците ще се получи усещането, че с еврото вървим към усреднени европейски цени. Тези прогнози се защитават от авторитетни наши икономисти от ранга на проф. Кръстьо Петков, член. кор. Иван Ангелов и много други.
На фона на нашите локални страсти по този въпрос оправдан интерес буди най-новата книга на Нобеловия лауреат по икономика Джоузеф Стиглиц „Еврото: Как общата валута заплашва бъдещето на Европа“. Авторът е световен авторитет и ученият на второ място в света по цитиране измежду всички живи икономисти. Никой не поставя компетенциите на американеца от еврейски произход Стиглиц под съмнение, независимо от факта, че той защитава леви доктрини и неговият дългогодишен професионален опит като главен икономист на Световната банка е истинската основа за едно твърде критично отношение към големи и бюрократизирани финансови структури. Постановките на Стиглиц и критиките му към еврото в сегашния му вид могат да се приемат като обосновани, но идеята за разделяне на Евросъюза на две части – развита и не дотам - будят сериозни опасения, че това всъщност ще постави на изпитание самата идея за европейската интеграция и няма да свърши добре в обозримо бъдеще.
От гледна точка на „класическата валутна политика“ идеален случай за България би бил поддържането на гъвкав валутен курс, а не непременно воденето на преговори за влизането на всяка цена в предверието на еврозоната, т.нар. ERM 2. За добро или лошо обаче, ние от 1997 година сме в борд и такъв вариант се изключва. От тук насетне единствен печеливш ход за България е именно обсъждане на възможностите за допускането ни в чакалнята на еврозоната. Неприятното за нас на този етап е, че тези, които би трябвало да ни поканят за ERM 2, не горят от нетърпение това да стане.
Сегашната политическа и икономическа обстановка в Европа също не е подходяща да молим и увещаваме по-силните и авторитетни държави за актуалността на нашите амбиции. Тъй като обаче приемането ни в Еврозоната все някога ще стане, е достатъчно на този етап да си изясним предимствата и недостатъците на този процес, както и да сме наясно как ще го приложим като технология – с възможно най-големи ползи за българската икономика....
