Публикуваните от БНБ резултати от прегледа на качеството на активите (AQR) и стрес тестовете на банките продължават да са сред най-обсъжданите теми в държавата. По този повод потърсихме мнението на председателя на Асоциацията на банките в България г-н Петър Андронов, който е и главен изпълнителен директор на СИБАНК. Ето как г-н Андронов отговори на въпросите на управителя на БЛИЦ Ивайло КРАЧУНОВ.- Г-н Андронов, създава ли макроикономически дисбаланс в държавата обстоятелството, че банковият сектор е разделен на банки с местни собственици и такива, които са собственост на чужди групи?
 - Не, в никакъв случай. В банковия сектор има място и за едните и за другите. Трябва да престанем с това делене на банките.

Не е тайна, че работя за чуждестранна банка, но моят опит показва, че българските банки имат място на пазара и те имат своята ниша. Ако българските банки ги няма, то една група предприятия просто няма да получават финансиране.

Нека да сме реалисти, има място за всички. Не е проблемът каква е собствеността на банката, проблем е ако регулаторът не функционира.

- Резултатите от стрес - тестовете ясно показват, че са необходими корекции в капитала на банките с местни собственици. Кога очаквате да се случи това?

- Предписанията са за малък брой банки и са в обхвата на техните възможности. 

Доколкото става ясно от самия документ, основните мерки трябва да бъдат изпълнени до края на второто тримесечие на 2017 година, т.е. за по-малко от година.

Това е нещо нормално, като се има предвид, че сроковете в Еврозоната не бяха по-различни.

- Достатъчно защитени ли са българските банки, за да не попаднат в ситуацията, в която изпадна КТБ преди 2 години?

- КТБ не изпадна от самосебе си в тази ситуация. Това, което й се случи е нещо, в което самата банка участва. Това не е като да те удари метеорит и ти да си недостатъчно защитен, а нещо, което сам избираш и в голяма степен сам направляваш. 

Българските банки са защитени дотолкова доколкото се управляват добре и спазват добрите практики. 

От проверката стана ясно, че на практика няма мащабно проявление на това, което се случи през 2014 година в друга институция.
 

- Как си обяснявате злонамерената атака срещу ПИБ от страна на група медии?

- Не бих коментирал нито една банка индивидуално. Това не е работа на Асоциацията на банките в България. 

Само ще напомня констатацията в доклада на БНБ, че няма банка в страната, която да не изпълнява минималните предписания за собствен капитал.

- Разменят ли си удари под кръста банковите институции като средство за печелене на повече клиенти?

- Ако не си разменят удари под кръста няма да има конкуренция. 

Конкуренцията не винаги е само с джентълменски постъпки, понякога има и такива, които не са в добрия тон, но като цяло мога да кажа, че поне засега банковият сектор показва висока класа и култура. Всеки иска да притежава най-добрите клиенти, но това се постига с най-добрите условия, които им се предоставят.

Състезанието е основно на пазара на услугите, а не на някаква друга основа. Все пак клиентите не могат да бъдат привлечени с празнословие срещу някой друг, трябва да покажеш, че си по-добър.

- Ще продължи ли тенденцията в банковия сектор на намаляване на лихвите по депозитите?

- Тази тенденция почти замира, защото лихвите доближиха нула. Има още някакъв инерционен потенциал за корекция, но по-мащабно бъдещо редуциране на тези лихви няма къде да се случи, тъй като пространството е изчерпано. 

По-вероятно е да не видим отрицателни лихви по депозитите на граждани.

- Банките предлагат на клиентите си участие във високо и ниско рискови чуждестранни фондове за по-висока доходност на депозитите им. Какъв е рискът от подобни финансови инструменти?

- В част от случаите тези фондове имат една част със защитен размер на инвестицията. Класическата форма на тези инвестиции предполага да имаш право да получиш пълния положителен ефект, но трябва да си готов и за цялата загуба.

Това означава, че както можеш да спечелиш 7-8% доходност, така можеш да загубиш и 20%. Поемаш много по-големи рискове, след като търсиш по-големи печалби - това е елементарната релация в икономиката и не само в нея.

- Продължава ли покупката на недвижими имоти да е най-сигурната и печеливша инвестиция в дългосрочен план?

- Това е много трудно да се твърди, защото покупката на недвижими имоти в продължение на няколко години носеше само негативи. Ние всички сме свидетели на това. 

По тази причина не можеш да твърдиш, че във всеки момент това е добра инвестиция. Ако някой желае да купува имот, нека водещия мотив да бъдат неговите нужди и потребности, а ако има толкова много свободни пари, които се чуди какво да прави, то може да разпредели инвестицията си в имот, в депозит, различни валути или в държавни ценни книжа, но в никакъв случай да не бъде само в едно нещо. Имотите са циклична стока и постоянно търпят корекции нагоре и надолу в стойността, има периоди, в които поскъпват и такива, в които поевтиняват.

В дългосрочен план имотите пазят стойност, но човек никога не знае кога ще му потрябват парите. Може да се наложи да ликвидира инвестицията в неподходящ момент и да загуби. Най-правилният път е да купуваш, когато имаш нужда, а не за да спекулираш.

На второ място мога да кажа, че ако имаш възможност да разпределиш спестяванията си в различни инструменти, направи го.

- В каква валута е най-подходящо хората да съхраняват депозитите си?

- Във всеки случай не в една. В масовия случай спестяванията на хората са от по няколко хиляди лева и те няма нужда да се превръщат във валутни експерти и да спекулират.

Правилото и при валутите и при всякакви инвестиции е просто ако можеш да разпределиш на части спестяванията и доходите си така, че ако една част са обезценява, то друга да поскъпва. Най-важното е да не губиш стойността на всички свой спестявания, а да я съхраниш. Ако тръгнеш да спекулираш и рискуваш, бъди готов и за обратната страна - можеш да загубиш всичко!

Разпределението, което ние наричаме диверсификация, между различни инструменти, е най-добрата позиция за пазарните участници, които имат ограничени възможности и няма нужда да се излагат на рискове. 

Дори ние, големите участници на пазара - банките, също търсим този ефект - разпределяме си инвестициите така, че да не загубим от концентрация в едно или друго.