Придържането към сегашната политика по външния дълг, характеризираща се с липса на адекватни цели за дългосрочно развитие и ниска прозрачност на използване на акумулирания публичен ресурс, постепенно ще доведе българската икономика до състояние, в което дългът ще стане неконтролируем, а неговото обслужване – невъзможно. За това предупреди вчера финансистът доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания на БАН по време на представяне на годишния доклад за 2015 г. за икономическото развитие на България. Той уточни, че все още е рано да се говори за този етап, но при запазване на тенденциите от изтеклите две години за един обозрим период от 5-7 г. може да се предположи, че неблагоприятният сценарии е повече от вероятен.
Доц. Сарийски изтъкна, че през последните години се увеличават дългът и фискалният резерв, но всичко това става за сметка на доходите и събираемостта на приходите. Къде отиват останалите пари – не се знае, попита той. В последно време теглим пари, които стоят като излишък и не е ясно за какво са те. През 2011 г. цената на финансиране ни държеше на 11-12 място в ЕС, сега сме след 20-о място, т.е. финансираме се на доста висока цена, посочи икономистът. Той успокои, че страната е далеч от дългова спирала, притеснителна обаче е липсата на прозрачност за какво се харчат парите, а и извод на Световния икономически форум е, че държавните средства у нас се „прахосват".
Според учените тази година ще станем свидетели на забавяне на темпа на растеж до 2% заради бавното стартиране на европрограмите, за разлика от 2015 г., когато те допринесоха значително за неговия темп. Експертите от БАН бяха категорични още, че 2015 г. е била „особена" – приключваха се проекти от миналия програмен период, което е довело до изкуствено повишаване на икономическия растеж. През тази година обаче европейските програми тепърва стартират, а и износът се свива, каза доц. Виктор Йоцов.
Данните сочат, че през миналата година сме изнесли стоки и услуги за рекордните 29 млрд. евро, което е с 1 млрд. евро повече спрямо 2014 г. Обемите също се увеличават – със 7,6 на сто. Причината за това увеличение е ниската цена на петрола и известното оживление в еврозоната. Тази година обаче свиването на развиващите се икономики ще окаже негативен ефект и върху нас. Като цяло глобалната икономика се забавя – основно заради ограничаването на растежа в Китай, Индия и Бразилия, и това не може да не окаже въздействие и върху българската икономика, посочи още Йоцов.
Прогнозата на БАН за икономическия ръст на България за 2016 г. е по-песимистична от тази на водещи международни институции – Европейската банка за възстановяване и развитие например очаква ръст от 2,5% през тази и следващата година, а от МВФ очакват 2,3%.
Доверието в банковата система се връща, обаче прави впечатление, че нито бизнесът, нито гражданите теглят кредити, депозитите растат, но в същото време се увеличава и печалбата на банките. Това се дължи най-вече на нови такси или повишаването на съществуващите такси и това означава, че печалбата на банките е „изцяло за сметка на депозантите", посочва доц. Сарийски. Основен проблем за сектора остава големият процент на лоши кредити, посочи още експертът. Според него има възможност за консолидация на банковия сектор, тъй като стрес тестовете може да окажат натиск върху малките банки през 2017 г., особено ако има предписания за увеличаването на капитала.
