Близо 2 милиарда са дълговете на Столичната община, което надхвърля с една пета бюджета на София за 2015 г. Това обяви преди седмица финансовият експерт на ПП „Зелените“ Владислав Панев. Кметът Йорданка Фандъкова не коментира по никакъв начин.
Дали защото за нея 2 милиарда лева са нищо пари, при положение, че от 2010 г. насам бюджетът на София е над милиард, а тази година е с рекордна стойност от 1,5 млрд. лв. Или защото е улисана да омайва предизборно софиянци с красиви приказки за величествени ремонти, строежи на инфраструктури и детски градини, подмяна на тротоарни плочки и вълшебства всякакви, които аха-аха ще ги сполетят. Или пък защото загуби дар слово след невинния летен дъжд, паднал миналата седмица, който превърна булевард „Цариградско шосе“ в Цариградско море, и не само него. А може би защото е ангажирана с процедурата за патентоване на иновацията
„ремонт на ремонта“
Претенция да носят този етикет имат немалко строежи в София, за които се грижи общината. Току-що построени или реновирани, те вече „плачат“ за ремонт. Я покритието няма да издържи и водата ще плисне на пероните в метрото на новооткрити станции, я в току-що положен асфалт ще зейнат лунни кратери, я капаци на ревизионни шахти за подземна инфраструктура ще се „разтанцуват“. Столичният кмет удобно забрави, че през 2009 г. подписа обществен договор за открито управление, както и че се врече да спазва принципите на „прозрачността, откритостта, зачитането на закона“. „Резултати се постигат само с истинска работа, строг контрол над всеки похарчен лев, без компромиси към нарушенията, открито и прозрачно управление“ – това пък е от нейно изказване през 2011 г., все преди местни избори, когато публичното пространство прелива от обещания, клетви и добри намерения. След вота маските падат, а
обещанията се забравят
През последните три години (2012-2014) Столичната община е получавала средно по около 395 заявления за достъп до обществена информация. Пълен достъп е бил разрешен едва на 43%, частичен на 5%, отказ са получили 10%. С 33% от подадените заявления не е ясно какво се е случило. Те сякаш потъват в мъглата, която не оставя много шансове на прозрачността.
Според информацията, оповестена от експерта Владислав Панев, задълженията са за сметка на търговските компании, които са общинска собственост, и възлизат на 1,2 млрд. лв. С добавения към тях дълг на общината, който е почти 700 млн. лв., сумата става близо 2 млрд. лв. Проблемът е, че всичко това не подлежи на никакъв текущ граждански контрол. На страницата на Министерството на финансите има финансови показатели на общините, сред които – и размер на дълга. Последната достъпна справка обаче е с данни към 30.09.2013 г. Интернет порталът на Националното сдружение на общините не поддържа никаква база с данни за финансовото състояние на членовете си. Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция правят планови проверки и проверки по сигнали, но обикновено те не засягат текущия период, а и резултатите от тях стават публични много след настъпването на събитието. Всичко това работи единствено в посока различна от публичността и
поощрява порочни практики
Търговските дружества със 100% общинско участие нямат вменен ангажимент да публикуват финансови отчети на всяко тримесечие, както са длъжни да правят това държавните компании. Те дори не са задължени да публикуват на интернет страниците си такива отчети. Не го и правят. Макар наличието на подобна информация да поражда доверие и да демонстрира откритост в управлението, общинските фирми, подобно на общинската администрация, предпочитат да си останат пазачи на тайни и да черпят права и облаги от тази позиция. Това положение няма как да е приемливо за столичани, понеже точно тези дружества имат стратегическо значение за града и техен евентуален фалит ще лиши гражданите от ключови услуги – здравни, електротранспортни, автотранспортни и доставка на топлинна енергия, от една страна. От друга, финансовите проблеми на тези компании не могат да останат затворени и изолирани само в рамките на дружествата. Техен принципал е Столичната община, и за да не се стигне до
колапс във функционирането
на транспортната, здравната или комуналната система, се налага общината да „спасява“ една или друга своя закъсала компания, преразпределяйки бюджета си. Мониторинг на интернет страниците на 18 търговски дружества със 100% общинско участие сочи, че едва три от тях публикуват финансови отчети. „Топлофикация-София“, която се намира в най-тежко финансово състояние, е с последен отчет за 2013 г. на страницата си.
Дружеството се появи и в списъка с признати кредитори на КТБ, публикуван миналата седмица, с внушителната сума от 90 243 658 лв. Другите две общински фирми с депозити в КТБ са „Пазари Юг“ със 742 923 лв. и „Софийски имоти“ със 78 930 лв. По мнението на експерти, тези пари едва ли ще бъдат върнати на вложителите, а ако се случи, то ще е след години и в силно редуцирани обеми. Прогнозите към момента са за около 20% от стойността на депозитите. Това влошава още повече ситуацията с топлофикационното дружество, което приключи 2014 г. с 57,6 млн. лв. загуба. Натрупаните от него задължения към „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ към средата на годината са
в размер на 694 млн. лв.
по данни на министъра на енергетиката, оповестени в парламента. Макар между 2009 и 2015 г. да има множество сделки за прехвърляне на част от дълговете на столичната „Топлофикация“ към Българския енергиен холдинг (БЕХ) и „Булгаргаз“, и макар Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да разрешава изкупуването на произведената от топлофикацията електроенергия по смущаващо завишени цени, според експерти финансовото положение на дружеството остава критично. Множеството срещи и работни групи между държавата и общинските чиновници така и не намериха трайно решение на проблемите му. От отчета на „Столичен електротранспорт“ ЕАД за 2014 г. става ясно, че и това общинско дружество е с дългове. То приключва годината със
загуба в размер на 4,3 млн. лв.
Има изтеглен заем от Европейската банка за възстановяване и развитие – за тролейбуси и рехабилитация на електротранспортната инфраструктура, който към 31.12.2014 г. е 22,8 млн. лв. Отделно от това, според показаното в отчета „Столичен електротранспорт“ има търговски задължения, възлизащи на 27,3 млн. лв., и данъчни за близо 1 млн. лв. Към него са отправени 23 съдебни иска за 522 000 лв., от които 179 000 лв. са от граждани. Дружеството не е проверявано от Националната агенция по приходите от 2008 г. Тогава са правени последните ревизии за ДДС и корпоративен данък. През юни тази година Столичният общински съвет разреши тегленето на заем на „Център за градска мобилност“, за да покрие просрочени задължения към общински и частни транспортни оператори, натрупани през годините.
Заемът е за 81 млн. лв.
Кредиторът е Българската банка за развитие. По същото време излязоха данни и за общинските здравни заведения – общо 43, от които 12 болници, 29 медицински и диагностично-консултативни центрове. Общата им задлъжнялост е около 9 млн. лв. Темата за дълговете е от чувствителните и не присъства в публичното говорене на кмета на столицата. По-опасното е, че не подлежи и на граждански контрол, който може да бъде коректив и да ограничи финансовата вакханалия на общински чиновници и некадърни менажери. Всичко това щеше да е възможно, ако предизборните обещания бяха превърнати в действия. В този мандат това не се случи. Става ли въпрос за пари, още повече за милиарди левове, прозрачността е немислима. Това ли искаме и за следващия?