България има задължение да плати дълга, който беше взет в края на декември 2014 г. Този кредит е краткосрочен и беше взет, за да се отпусне заем на Фонда за гарантиране на влоговете. Този заем е с кратък период и трябва да се плати през 2015 г. Той е най-голям, в левове сумата е 3 милиарда.
Освен него имаме още два краткосрочни заема, взети също от това правителство през декември 2014 г. Техните падежи също са през 2015 г. Те са изтеглени на вътрешния пазар, но са деноминирани в евро. Всеки от тях е за по 400 милиона евро или общо 800 милиона евро /т.е. около 1,6 милиарда лева/. Общо дължим за един кратък период от време 4,6 милиарда лева. През 2015 г. няма повече падежи.
През 2016 г. предстоят плащания на емисии, които са емитирани през предходните години, но тяхната сума не възлиза на повече от 200 милиона лева, т.е. задълженията са много малко.
През 2017 г. има една голяма сума. Тя идва от един заем, който беше взет по времето, когато Симеон Дянков беше финансов министър /2009 - февруари 2013 г./. Става дума за 950 милиона евро или грубо казано около 2 милиарда лева.
Имаме 4,6 милиарда падеж през 2015 г., 200 милиона - през 2016 г., 2 милиарда лева – 2017 г. Това са падежите, които дължим през този 3-годишен период. Всичко останало са краткосрочни емисии, които една с друга се погасяват на вътрешния пазар. Те не влизат в тази сметка.
Грешките стават от това, че се пресмята двойно. Веднъж се смята дефицит, който се финансира с някакъв заем, след това се смятат заемите и това надува сметката.
Остава обаче да пресметнем дефицитите през тези 3 години /2015-2017/. През тази година дефицитът напълно може да се покрие със сумите, които имаме във Фискалния резерв до този момент без да нарушим остатъка, който трябва да поддържаме, и без да пипаме парите, които са на т.нар. Сребърен фонд. През 2016 г. се очаква дефицит от около 2 милиарда лева и почти толкова през следващата 2017 г. Т.е. за тези две години общата сума ще е около 4 милиарда лева.
Общо 10,8 милиарда лева са сумите, които покриват нуждата на държавата от средства за периода 2015-2017 г. Това са официалните данни, оттук нататък могат да се посочват други цифри, само ако някой знае нещо повече, което отсъства в тази официална информация. Тези цифри могат да бъдат включени, но трябва да се обяснят. Има лихви, които са по поддържането, но аз не смятам тези лихви и те не трябва да се смятат, защото лихвите си вървят в текущите разходи на бюджета. Те влияят върху самия дефицит, т.е. чрез самия дефицит ние сме ги пресметнали. Следователно тук трябва да се уеднакви методологията и тя е следната. Трябва да се вземат предвид дългосрочните ангажименти и падежите, които има през тези години и да се пресметнат парите, които трябват за дефицита. Дефицитът за 2015 г. /около 2,5 милиарда лева/ спокойно може да се покрие с тези суми, които са във Фискалния резерв.
Бюджетът е много важна институция. Тя е свързана с гласуване на закон. Не случайно световната практика е законът да бъде 1-годишен. Ако сме решили да сключим средносрочен договор за финансиране на дълга би трябвало ясно да посочим, че емисиите на дългосрочни ценни книжа ще бъдат съобразени с лимитите за дълг в годишните бюджети.
Всички трябва да се обединим около една обща методология и да загърбим партийните приказки и невярното говорене. Това е важно за България, да спрем да я поставяме в лоша светлина, защото има значение за пласирането на облигации и тяхната доходност.
Анализът ми е направен въз основа на публикувания от Министерството на финансите Бюлетин за държавния дълг и прогнозния бюджет за периода от 2015 до 2017 г., приет от Министерски съвет в началото на 2015 г.
