Енергийните проекти като финансови черни дупки

  • Тройката енергийни проекти от т. нар. Голям шлем са отворили гигантски финансови черни дупки, които не само глътнаха повече от милиард лева, но в тях продължават да изтичат сериозни средства. Държавата предпочита да мълчи за точния им размер, както и за основанията, на които се отпускат.

    Това се случва с проекта за петролопровод "Бургас-Александруполис", прекратен от България преди три години и с АЕЦ "Белене" – спрян преди две години.

    По същия начин вървят нещата с "Южен поток", чийто край бе обявен от руския президент преди два месеца. С обяснението, че "Газпром" не е поискал официално от българския си партньор "Българския енергиен холдинг" (БЕХ) да прекрати работа, проектната компания "Южен поток България" продължава да действа на нормални обороти.

    Четирима души с над 2 хил. лв. заплата да не правят нищо

    Решението за спиране на "Бургас-Александруполис" бе обявенооще в края на 2011 г., а междуправителственото споразумение с Русия и Гърция бешеденонсирано от българския парламент през март 2013 г. Дружеството "Проектна компания Бургас-Александруполис БГ" обаче продължава да съществува и в началото на 2015 г. В него работят четирима души, трима от които са членовете на съвета на директорите Анжел Димитров, Александър Гаргов и Иван Иванов. Според годишния отчет на дружеството, което е 100 процента собственост на Министерството на финансите, през 2013 г. то е похарчило 98 хил. лв. за възнаграждения на персонала. Само през 2013 г. компанията е навъртяла разходи за 712 хил. лв. и отчита, че е на минус 632 хил. лв., а от създаването си през 2007 г. натрупаната й загуба до преди година е била 5.785 млн. лв.

    От финансовото министерство обясниха пред Mediapool, че през 2013 г. дружеството има разходи за 546 хил. лв., с които са покривани лихви по задължение към българската държавата, възникнали на основание правителствено решение от април 2010 г.

    В дружеството за "Бургас-Александруполис" са затворени като капитал 15.1 млн. лв., значителна част от които обаче са изхарчени за текущите разходи през годините.

    От Министерството на финансите твърдят, че Международната проектна компания (МПК) за петролопровода, в която българското дружество държи 24.5 на сто, още през март 2012 г. е прекратила договорите с всички свои контрагенти и с всички членове на управителните органи и служители. Нейното управление е предадено на дружеството "Вистра“ Б.В. (Vistra B.V), което се занимава с управление на други фирми.

    Ведомството посочва, че "Проектна компания нефтопровод Бургас – Александруполис БГ“ ЕАД следва да изпълнява своите задължения като акционер в международната проектна компания "Транс Балкан Пайплайн“ Б.В., включително финансови, докато МПК не бъде ликвидирана.

    Действия в тази насока все още не са предприети. Министерството на финансите смята през 2015 г. да поиска от съда в Холандия, където е регистрирана МПК, прекратяването на дейността и ликвидацията на "Транс Балкан Пайплайн“ Б.В., предвид оттеглянето на България от проекта за петролопровода.

    Разходите по "Белене" си вървят, макар и съкратени

    Какви са комплексните щети от продължаващата 30 години авантюра със строежа на АЕЦ "Белене", е трудно да се оцени. Заради дългото време от започването на проекта, рестарта му през 2004 г. и натрупаната инфлация, сметките за загубите на българската държава са приблизителни. И кой знае колко дълго ще останат такива, тъй като в момента върви съдебен спор между НЕК, инвеститор в ядрената централа, и руската "Атомстройекспорт" (АСЕ), избрана с конкурс за неин изпълнител, по повод решението на България да спре проекта в началото на 2012 г.

    И до ден днешен продължава да работи "Предприятие АЕЦ Белене", което е административно-стопанско и териториално обособено звено на НЕК. В него са назначени 22-ма души, според данните в Дакси. От НЕК обясниха предMediapool, че тяхната работа е да стопанисват и опазват наличното пристанище, административната сграда, изградените инженерни мрежи, комуникации и технологични съоръжения на площадката за АЕЦ "Белене", както и наличните машини и оборудване в складовата база. Какви са разходите на НЕК и на "Предприятие АЕЦ Белене”, от държавната компания не съобщават с мотива, че адвокатската кантора "Уайт енд Кейс", която ги защитава в арбитражния спор с АСЕ в Париж, ги е посъветвала да не коментират обстоятелствата по ядрения проект.

    От НЕК твърдят, че разходите по АЕЦ "Белене" са съкратени до необходимия минимум и са най-вече за опазване на активите, чиято съдба остава неясна до приключването на съдебния спор, в която АСЕ иска от НЕК над 1 млрд. евро за поръчано, изработено и неплатено оборудване за единия реактор, а българската компания претендира за 61 млн. евро, неплатени от АСЕ за взетия стар реактор от първия проект за АЕЦ "Белене".

    Докато се реши съдебният спор, ще се правят разходи за площадката, не може да я оставим да а я разграбят, заявиха от НЕК. Очакванията са развитие по делото да има това лято.

    Текущите плащания продължават да се трупат към сметката. В началото на 2013 г. бе съобщено, че до 31 декември 2011 г. вече изплатени над 678 млн. евро без ДДС за проекта "Белене". По-късно стана ясно, че към тях са прибавени още 385 млн. евро, платени на АСЕ след прекратяването на проекта.

    Загубата на "Южен поток" достигна 10.5 млн. лв.

    Докато чака официално уведомление от "Газпром" за съдбата на "Южен поток", проектната компания в България ( "Газпром" и БЕХ си делят по 50 процента), продължава да работи по проекта, да издава строителни разрешителни и да изкупува сервитутни права за трасето на газопровода. Това потвърдиха в последните дни както изпълнителният директор на "Южен поток България" Димитър Гогов, така и шефът на парламентарната енергийна комисия Делян Добрев от ГЕРБ. Добрев дори предложи служителите в проектната компания да излязат в неплатен отпуск.

    Какви пари продължават да се харчат по най-непрозрачния енергиен проект у нас, не става ясно.

    Финансовият отчет на "Южен поток България" за 2013 г. обаче ясно показва, че в края на същата тази година дружеството е натрупало загуба от 10.489 млн. лв., от които 4.449 млн. лв. се падат на отчитания период. Разходите за персонал на дружеството, където се оказа, че шефовете вземат по 10 хил. лв. месечни заплати, през 2013 г. са били 3 млн. лв., докато за външни услуги са били изхарчени 882 хил. лв., а за материали – едва 149 хил. лв. За командировки предприятието е похарчило 101 хил. лв.

    Дружеството за българския участък на газопровода има 191 млн. лв. задължения към свързани лица. Капиталът му е 15.586 млн. лв., от които половината са на БЕХ. Компанията обаче има и резервен фонд от 48.864 млн. лв. Кога обаче "Българският енергиен холдинг" ще може да си върне част от направените в проекта вложения и какъв ще е техният размер, е също толкова неясно, колкото и докога ще просъществува.

    Нищо чудно да продължи "да развива дейност" още няколко години по примера на "Бургас-Александруполис", за радост на шефовете си.

    В "Набуко" са затворени близо 50 млн. лв.

    От мегаенергийните проекти на България реално само за "Набуко" са предприети навременни мерки за ликвидацията на дружеството. Причината най-вероятно се дължи на факта, че в създадената за този газопровод проектна компания мажоритарен акционер бе австрийската "О Ем Ви" (OMV).

    През юни 2013 г. стана се разбра, че проектът не може да си осигури азерски газ. Пет месеца по-късно "О Ем Ви" вече имат решение за ликвидация на проектната компания "Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл" и на дъщерните й дружества, включително това в България. В момента в него работи само ликвидаторът Недялко Апостолов. Отчетът на "Набуко България" за 2013 г. обаче сочи, че и в този проект са оттекли значителни средства. Само за 2013 г. загубата на дружеството е 914 хил. лв.

    В проекта "Набуко" обаче остават блокирани милиони на БЕХ. Според отчетите на дружеството, държавният енергиен холдинг е направил капиталова вноска в регистрираната в Австрия "Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл" за близо 32 млн. евро.

    В отговор на въпрос на Mediapool за съдбата на тези средства, от БЕХ казаха, че от учредяването на компанията през 2005 г . до решението за ликвидацията й в края на 2013 г. българската инвестиция е 24.2 млн. евро. Каква част от тези пари БЕХ ще успее да си възстанови, ще стане ясно след средата на 2016 г., когато се очаква да приключи ликвидацията на проектната компания, казаха от холдинга.
  • От БЕХ обаче уточняват, че средствата от капитала на "Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл" са харчени основно за изготвяне на техническия проект на газопровода, за доклади за оценка на въздействие върху околната среда за териториите на съответните държави и доклад за оценка на въздействие върху околната и социална среда за цялото трасе, изготвяне на подробни устройствени планове за цялото трасе, изготвяне на финансов модел, подготовка за финансово структуриране и финансово обезпечаване на проекта. БЕХ посочва още, че "проектната компания разполага с нематериални активи като (интелектуална собственост) готов технически проект за цялото трасе, финансов модел и др. Предстои провеждане на преговори между съдружниците във връзка с бъдещата собственост на нематериалните активи".

    Проектът "Горна Арда" зациклил и също на загуба

    Закъсалата финансово държавна електрокомпания е хвърлила немалко пари и в прочутия проект за хидроенергийната каскада "Горна Арда", чийто консултант е бил председателят на ДПС Ахмед Доган.

    По проекта реално няма никакво движение дори и след като австрийската ЕВН(EVN) придоби 70 процента от него през лятото на 2010 г. Тогава австрийците сключиха сделка за дела на турския "Джейлан холдинг" в проектната компания за хидрокаскадата и прекратяването на многомилионния арбитражен иск срещу НЕК. Повече от четири години по-късно няма напредък по реализацията на строежа на три язовира и каскадата от ВЕЦ-ове по река Арда, като причината за това е изискването ЕВН да построи язовирите и да ги предаде на държавата.

    Междувременно обаче и по този проект ежегодно се харчат пари. Според отчета на Хидроенергийната компания "Горна Арда" за 2013 г. дружеството е на загуба от 1.349 млн. лв. и така натрупаният отрицателен резултат на предприятието става 3.635 млн. лв. към края на 2013 г.

    Колкото и да е странно, хидровъзелът "Цанков камък", който бе един от най-оспорваните енергийни проекти, станал популярен с "платинения" си път (по думите на премиера Бойко Борисов), реално е единственият приключен и работещ проект, който при това вече реализира приходи за НЕК и всъщност има възвръщаемост на безспорно грандиозната инвестиция от около 500 млн. евро.

Станете почитател на Класа

 

 www.classa.bg
classa.bg 1