Разширена защита на влоговете в българските банки, изплащане на гарантираните депозити седем дни след установяване на неплатежоспособност на финансовата институция и възможност Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) да предоставя средства за предотвратяване фалит на банка, предвижда изцяло нов проект на Закон за гарантиране на влоговете в България, който бе публикуван на сайта на финансовото министерство. Неговите текстове се съгласувани неформално с Европейската комисия и с тях се отстраняват пропуските на действащия в момента закон и транспонират приетите в средата на 2014 г. изменения в законодателството на ЕС в същата област.
Остава размерът от 196 хил. лв. за гарантираните влогове на едно лице, но изключение относно сумата ще се допуска за лица, които са придобили право върху влог при сключване на имотна сделка, изплащане на обезщетения при развод, наследство при смърт или компенсации за прекратени трудови отношения. В тези случаи гарантираната сума става до 250 хил. лв. за срок от три месеца от момента, в който сумата е кредитирана по особена сметка на вложителя, открита за някоя от посочените цели, или от момента, в който вложителят е придобил правото да се разпорежда със сумата на влога.
До участие в българската система за гарантиране на влоговете се предвижда да бъдат допуснати и клоновете на банки от страни извън Европейския съюз в случаите, когато в държавата по седалище на банката няма система за гарантиране на влоговете или когато размерът и обхватът на гаранцията са по-малки от тези, предвидени в българския закон.
Ускорява се и изплащането на гарантираните влогове и това вече ще става в срок от седем работни дни от установяването на неплатежоспособността на банката, а не както е сега 20 дни след отнемане на лиценза на финансовата институция. Изплащането на парите по гарантираните влогове може да отлага най-много до три месеца и то само в случаите когато трябва да се прецени дали дадено лице има право върху депозита, влогът е обект на правен спор или върху него има наложени от правителството или международни организации ограничителни мерки. Наред с функцията си по изплащане на гарантираните влогове, в случай на прилагане на мерки за банково преструктуриране, ФГВБ ще има право да покрива загубите вместо гарантираните вложители. Как обаче ще стана това, ще е обект на отделна законова уредба.
При определени условия средствата на фонда ще могат да се използват и за финансиране на мерки за подпомагане и превенция с цел предотвратяване на изпадането на банки в неплатежоспособност. Тези мерки обаче ще се предприемат в съответствие с ясно определена рамка и следва във всички случаи да са съобразени с правилата за държавната помощ, пише в мотивите на новия проектозакон.
Ако наличните средства във фонда не са достатъчни за покриване на задълженията му по изплащането на влогове в банка в неплатежоспособност, тогава управата на ФГВБ може да поиска от банките да преведат извънредни премийни вноски в размер до 0.5% от гарантираните влогове към последното тримесечие, предхождащо датата на превеждане на вноските. Фондът може да изиска и по-големи вноски при извънредни обстоятелства и с изричното съгласие на Българската народна банка, но ще може и да отлага с 6 месеца плащането на подобна вноска, ако банката изпитва затруднения.
В същото време законопроектът предвижда отпадане на встъпителните вноски на банките. Основните източници за набиране на средства във ФГВБ ще са премийните вноски – годишни и извънредни, доходите от инвестиции и средствата от разпределение на осребреното имущество на банка в несъстоятелност.
Годишните премийни вноски ще се определят на база на размера на гарантираните влогове и на степента на риска, поет от съответната банка. Това ще позволи отразяването на рисковите профили на отделните кредитни институции, включително техните различни бизнес модели и ще насърчи прилагането на бизнес модели, характеризиращи се с по-ниска степен на риск.
Методологията за изчисляване на рисково-базираните премийни вноски ще се предлага от Фонда и ще бъде одобрявана от Българската народна банка.
ФГВБ ще може да покрива недостига си на средства чрез заеми, набрани с облигационна емисия, както и чрез кредити от държавния бюджет, одобрени с решение на Министерския съвет.
Предложеният законопроект няма да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет, посочват в мотивите си от Министерството на финансите.
