Към настоящия момент КТБ и ТБ Виктория продължават да имат огромен недостиг от ликвидни средства, необходими за изплащане на задълженията към депозантите и другите кредитори, които са съответно в размер на около 6.3 млрд. лева за КТБ и 284 млн. лева за ТБ Виктория. Поради тази причина не са налице условия за излизане от процедурата на специален надзор, под който двете банки са поставени, тъй като няма осигурени достатъчно ликвидни средства, с които банките да посрещнат потенциално ново масирано изтегляне на депозити от техните клиенти, отчита от БНБ.
До поставяне на КТБ под специален надзор на 20 юни 2014 г. и на ТБ Виктория на 22 юни 2014 г. се стигна поради причини изцяло независещи от БНБ – масираното теглене на средства, довело до искане от техните ръководства до БНБ за поставянето им под специален надзор. Фактите, обстоятелствата и хронологията на събитията са добре известни и многократно дискутирани в публичното пространство, заявиха днес от централната банка.
БНБ ясно осъзнава ограниченията и затрудненията, които специалният надзор налага за всички клиенти на банковата група КТБ – граждани, търговски дружества, общини, болници и др. Ето защо през изминалите вече два месеца от поставянето на КТБ под специален надзор Българската народна банка във всичките си действия се е ръководела от стремежа да намери възможно най-бърз и ефективен подход с цел запазване жизнеспособността на банката, за да бъдат интересите на нейните вложители, инвеститори и клиенти защитени в максимална степен.
Поради непостигането на подкрепа за предложения от Българската народна банка и правителството модел за преструктуриране на банковата група КТБ, за който бе необходимо приемането на ново законодателство, централната банка продължава работата по процедурата на специален надзор, стриктно разписана в действащия Закон за кредитните институции, което е единствената налична законова възможност към настоящия момент. Един от важните фактори, съпровождащи масираното теглене на средства от КТБ и последвалото развитие на процеса, е насаденото в обществото и в редица институции мнение, че отчетите на банката не дават достоверна представа за качеството на активите. Поради тази причина едно от първите решения бе да се възложи на квесторите да организират за кратък период преглед на активите и в частност на кредитния портфейл.
Както вече беше оповестено, очакваният срок за изпълнение на тази оценка е не по-късно от 20.10.2014 г. На основата на пълната оценка на активите БНБ ще може да определи реалното състояние на капитала на КТБ. Преди това не е възможно да бъдат взети никакви законово обосновани и обвързващи решения за бъдещето на банковата група.
От централата банка заявяват, че имат готовност за контакт и обсъждане на различни законово допустими „пазарни решения" и предложения от сегашните акционери на КТБ, включително за предоставяне на необходимата за възстановяване на дейността на банката ликвидност.
До настоящия момент от страна на мажоритарния акционер „Бромак" ЕООД, не е проявявана никаква инициатива пред надзорния орган за оказване на подкрепа на КТБ, нито е търсено обсъждане с централната банка на текущото финансово състояние на КТБ и на необходимия за възстановяване на дейността ѝ финансов ресурс. Първоначално декларираните намерения на втория по големина акционер – Фонда на Генералния държавен резерв на Султаната на Оман – обвързваха възможността да се разглеждат възможни решения с наличието на яснота по отношение на състоянието на банката и значителна ликвидна подкрепа от страна на БНБ, което е невъзможно, съгласно действащото законодателство. Третият по големина акционер в КТБ – ВТБ Капитал, първоначално заяви намерения да разгледа възможностите за подпомагане на банката, но на 24 юни т.г. публично оповести, че няма такъв интерес.
БНБ е изпратила писма до двамата най-големи акционери в банката и очаква техните отговори до края на август.
