Голяма част от парите на държавните енергийни предприятия са блокирани в Корпоративна търговска банка. Това става ясно от справката на Министерството на икономиката и енергетиката за разпределението на средствата на подчинените му дружества с над 50% държавно участие към 30 юни 2014 г. Данните се публикуват в изпълнение на правителствено постановление, прието от служебния кабинет с премиер Марин Райков, което забранява дружествата с преобладаващо държавно участие да държат повече от 25% от средствата си в една банка и изисква от принципалите им публични отчети на всеки 3 месеца. По данни на министерството на икономиката и енергетиката както и на финансовото ведомство се вижда, че има дружества, които в момента не спазват това законово изискване.
В момента заради постъпили плащания в началото на юни 98.5% от парите на "Булгаргаз" са в затворената КТБ. "Дружеството има сметки в 7 банки. Нетната експозиция над 25% се дължи на постъпили плащания в началото на месец юни. Нетната експозиция към началото на м. юни обаче е била 19.39% и е разрешена от закона.
От обясненията на държавното дружество не става ясно откъде са постъпили плащанията. Аргументите на дружеството за това действие бяха, че НЕК и "Булгаргаз" също държат там свои средства. От представената справка не става ясни дали НЕК наистина има блокирани средства в КТБ.
45.38% от средствата на "Булгартрансгаз" са блокирани в Корпоративна търговска банка е записано още в справката на МИЕ. "Дружеството има сметки в 5 банки. Нетната експозиция над 25% се дължи на невъзможността за опериране със средства след поставянето на групата КТБ под особен надзор", обясняват от "Булгартрансгаз".
"Български енергиен холдинг" държи 25.08% от средствата си в КТБ към 30 юни и 25.60% - в "УниКредит Булбанк". Обяснението за надвишения процент, изискван по постановлението, е: "Дружеството има сметки в 6 банки. Нетната експозиция над 25% се дължи на невъзможността за опериране със средства след поставянето на групата КТБ под особен надзор".
"Индустриална зона Варна запад" ЕАД също има блокирани средства в КТБ. Те са 26.94% от общите средства, а обяснението за нарушаването на постановлението също е: "Дружеството има сметки в 5 банки. Нетната експозиция над 25% се дължи на невъзможността за опериране със средства след поставяне на групата КТБ под особен надзор".
Електроенергиен системен оператор ЕАД също е надвишил допустимите 25% в една банка, но няма концентрация на средства в КТБ. 26.76% от парите на дружеството са в ЦКБ, 29.32% са в "УниКредит Булбанк", а 29.14% - в "Експресбанк". От ЕСО обясняват, че имат сметки в пет банки и че "нетната експозиция над 25% се дължи на невъзможността за опериране със средства след поставянето на групата КТБ под особен надзор. Припомняме, че след затварянето на КТБ ЕСО по спешност смени основната си банкова сметка, по която се превеждаха гараниците за търговете за обществени поръчки.
Освен депозити сериозен проблем с оперативната си дейност има и ТЕЦ "Марица Изток 2" както и Мини "Марица Изток". Въглищната централа има да изплаща два кредита в КТБ за 25 млн. лева, и заради създалата се ситуация спешно търсеше нови 20 млн. лева овърдрафт от други банки. Заплатите на работниците в Мини "Марица Изток" също се изплащаха чрез сметки на дружеството в КТБ, но от държавната фирма бързо успяха да прехвърлят плащанията в друга банка.
Останалите дружества към МИЕ не отчитат концентрация на средства в една банка.
Проблем с концентрация на пари в КТБ има и Българската фондова борса, става ясно пък от справката на Министерството на финансите. 25.16% от парите й са в затворената КТБ, а още 13.04% са в също поставената под специален надзор дъщерна на КТБ банка Креди Агрикол.
„Проектна компания нефтопровод Бургас-Александруполис БГ" ЕАД също има блокирани пари в КТБ, но справката на Министерството на финансите не дава яснота за размера на сумата, а уточнява само, че тя е под 3 млн. лева и че няма концентрация.
Неясно е какво ще се случи с блокираните пари на държавните предприятия в КТБ и със самите държавни предприятия с голяма концентрация на средства в КТБ. Според Закона за гарантиране на влоговете държавата няма право на възстановяване на средствата при фалит на банка чрез Фонда за гарантиране на влоговете в банките.
Законът гарантира спестяванията само на физически и юридически лица в размер до 100 000 евро (196 000 лева), но при изричното условие, че договорите им с въпросната банка не предвиждат преференциални лихвени условия. Държавните предприятия биха могли да спасят средствата си само ако бъде приет нов закон или променен сега действащият или ако някой от акционерите на КТБ бъде допуснат от държавата да спаси банката от фалит. Интерес за спасяване на банката до момента са обявили от Омански фонд, който е сред основните акционери в дружеството.