Управителят на БНБ Иван Искров е готов да подаде „веднага" оставката си пред Народното събрание, ако политическите сили му я поискат. Това става ясно от специално негово писмо до председателя на парламента Михаил Миков. Въпросното решение за евентуалната оставка на Искров би трябвало да бъде взето до разпускането на настоящия парламент до 6 август.

В мотивите си за готовността за предсрочното напускане на поста управител на Българска народна банка, Иван Искров посочва:

"Несъгласие БНБ и нейният управител да бъдат използвани за предизборни политически цели чрез системни и неприемливи обвинения. Както е публично известно, неколкократно през последните дни различни партийни представители, включително и на парламентарно представени сили, отправиха настоятелни искания за оставка на Управителя на БНБ.

Наред с тези призиви бяха изречени редица разминаващи се с истината твърдения, които трябва да получат своя отговор. Едно от тях бе, че „БНБ чак сега с едномесечно закъснение започна да си върши работата". Всъщност, от 20-ти юни, деня, в който изпълнителните директори на Корпоративна търговска банка АД (КТБ) се обърнаха към централната банка с искане за поставянето й под специален надзор, и в който бе наложена тази мярка, БНБ продължава да работи седем дни в седмицата и стриктно да изпълнява своите отговорности в съответствие с разпоредбите на Закона за кредитните институции.

Това е дълъг процес – минимум 3 месеца, както беше обявено. Но, за да могат квесторите добре да си свършат работата, много вероятно е специалният надзор да бъде удължен, като максималният законов срок е 6 месеца (21 декември). КТБ е четвъртата по големина банка по размер на активите и процедурите съгласно действащото законодателство изискват време.

Трябва да се знае, че датата 21 юли за възобновяване дейността на КТБ беше функция на съгласие (между политическите сили), след което БНБ съобщи резултата пред медиите.

След постъпването на заключенията от одиторската проверка (от „Делойт Одит" ООД, „Ърнст и Янг" ООД и „Афа" ООД) на активите и пасивите на групата на КТБ и установените от квесторите значителни касови липси, за които БНБ веднага информира българската общественост и Комисията по бюджет и финанси в НС, отново бяха инициирани поредица от политически консултации с трите основни парламентарни сили. Общото заключение на политическите сили, БНБ и правителството бе, че не следва да се обременява ББР с неустановени все още към онзи момент потенциални загуби, а е по-подходящо да се търсят доказани решения, използвани в страните от Европейския съюз при десетки аналогични случаи. Такова именно решение би било разделянето на – условно казано – „добрите" от „лошите" активи в отделни банки и възможността за защита на всички граждани и фирми в групата на КТБ. Още повече, че предварителните сондажи в Генерална дирекция „Конкуренция" на Европейската комисия (ЕК) ясно показаха предпочитанието на контролните органи там за подкрепа именно на такова решение на проблема, а не за обявяване на банката в несъстоятелност и изплащане единствено на влоговете в гарантирания от закона размер до 196 хиляди лева.

Препоръката на ЕК също целеше да се избегне появата на системен риск за цялата банкова система и негативно отражение върху българската икономика.

Като резултат от това разбиране и след консултации с представители на основните парламентарни сили, БНБ и МФ се заехме с разработването на вариант за законодателно решение на проблема. Напомням, че централната банка беше отговорна за представянето на експертен вариант за решение, а парламентарно представените сили са пълноправните субекти, които решават това. Именно това имах предвид, казвайки „На ход са политиците".

В крайна сметка при проведените на 14 юли нови консултации при президента на Република България парламентарните лидери не постигнаха съгласие относно междувременно изготвения законодателен вариант, предвиждащ и отварянето на КТБ на 21 юли. Това несъгласие беше причината датата 21 юли да не се случи и това е добре известно на участниците в тези консултации. Подчертавам, че на БНБ бе възложено да предложи експертно решение, отговарящо на политическа воля, която в последствие не бе потвърдена.

Ето защо категорично не приемам продължаващите опити БНБ да бъде използвана като предизборна партийна играчка чрез персонални атаки срещу нейния Управител. Явно се разчита на традиционната ми сдържаност в публичните ми изказвания като Управител на БНБ и се предполага, че и този път ще премълча. Този път, обаче не мога да премълча! Нещо повече, по никакъв начин не съм съгласен – заради проблемите на една търговска банка – да бъдат хвърляни незаслужени упреци към институция като БНБ!

Тук е мястото да отговоря и на различни други, тиражирани в медийното пространство и неотговарящи на истината твърдения с разнородно авторство. Едно от тях е, че представители на един от акционерите в КТБ – Държавният резервен фонд на Султаната Оман – не са били канени на среща и с тях не е разговаряно. Напротив, проведени са срещи и разговори – конкретен пример е проведената на 10-ти юли в сградата на Министерския съвет среща с висши дипломатически представители на Султаната Оман и на Фонда. На тази среща българската страна ясно изрази желанието си за сътрудничество в рамките на закона. И в момента сме в процес на професионална кореспонденция с този акционер на КТБ. Тази информация също беше предоставена на политическите лидери по време на консултациите при Президента."