Размерът на фискалния резерв към 31 май 2014 г. е 5,8 млрд. лв., показват данните на Министерството на финансите за периода. От посочената сума 4,9 млрд. лв. са депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,9 млрд. лв. са вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. По закон фискалният резерв в края на годината трябва да е мининум 4,5 млрд. лева.
Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма на касова основа към май 2014 г. е отрицателно в размер на 888,6 млн. лв., което се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 362,9 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 525,7 млн. лева.
Постъпилите приходи и помощи по консолидираната фискална програма (КФП) за отчетния период са в размер на 11,78 млрд. лв., или почти 38% от годишните разчети за 2014 година. Съпоставено със същия период на миналата година, приходите по КФП са с 26,3 млн. лв. по-малко, което се дължи в най-голяма степен на базов ефект от постъпилите в съответствие с нормативните срокове приходи от дивиденти от държавни предприятия в края на май 2013 г. (включително и с еднократен характер). Постъпленията от дивидент за държавата към края на май 2014 г. са в размер на 4,9 млн. лв., докато за същия период на предходната година постъпленията от дивиденти са били 198,7 млн. лв. Основната част от постъпилите приходи от дивидент през май 2013 г. е с еднократен характер - от „Държавната консолидационна компания" ЕАД в размер на 148,1 млн. лева. Следва да се има предвид, че през 2014 г. нормативно регламентираните срокове за внасяне на дивидент за държавата бяха променени и постъпленията се очакват в следващите месеци.
Общата сума на данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) към края на месец май възлиза на близо 9,44 млрд. лв., което представлява 38,8% от годишните разчети за 2014 година. Съпоставено със същия период на предходната година, данъчните постъпления нарастват номинално с 246,4 млн. лева.
Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към края на май възлизат на над 12,66 млрд. лв., което е 39% от годишния разчет. Спрямо май 2013 г. общо разходите по КФП са нараснали с 908 млн. лв. (7,7%), което се дължи основно на ускореното усвояване на средствата по програмите и фондовете на ЕС и на ръст при социалните разходи. Важно е да се отбележи, че разходите по сметките за европейски средства (вкл. националното съфинансиране) нарастват значително - с 64,7% (605,3 млн. лв.) повече спрямо същия период на 2013 г., което е свързано с ускореното усвояване на средствата по европейските програми, докато разходите по националния бюджет нарастват с 2,7% (302,5 млн. лв.) спрямо отчетените за същия период на 2013 година.
Разходите по европейските средства (вкл. националното съфинансиране) към края на май 2014 г. са в размер на 1,54 млрд. лв., като отчетените за същия период на 2013 г. разходи са в размер на 934,8 млн. лева. В структурно отношение разходите за издръжка и лихвените разходи са по-ниски в сравнение със същия период на миналата година, докато ръст се отчита основно при капиталовите разходи и социалните и здравноосигурителните плащания. Ръстът при социалните разходи се дължи основно на базов ефект от увеличението на пенсиите от 1 април 2013 г., както и на по-високи здравно-осигурителни плащания през първите месеци на 2014 г., свързани с разплащане на задължения от предходната година и др. От друга страна, ръстът при капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) отново е свързан с по-високите плащания по програмите и фондовете на ЕС. Към края на май 2014 г. тези разходи са в размер на почти 1,4 млрд. лв. и нарастват номинално с 40,2% (398,2 млн. лв.) спрямо същия период на предходната година, когато те са били 991 млн. лева. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31 май 2014 г. от централния бюджет, възлиза на 495 млн. лв.