Мая Цветкова

-Г-н Хампарцумян, „УниКредит Булбанк" избра ли начина на образуване на лихвите по ипотечните кредити, съгласно измененията в Закона за потребителския кредит, които влизат в сила от 22 юли 2014 г.?

Дадени са различни възможности в закона за формиране на променливия компонент на лихвите (референтен лихвен процент) - пазарни индекси (LIBOR, EURIBOR, SOFIBOR), индикатори публикувани от БНБ и НСИ, или комбинация от тях. Тези възможности се обсъждат и ще бъдат част от банковите продукти. Всички участници на пазара имат свободата да изберат начина на формиране на лихвите и клиентите имат свободата да се съгласят или да не съгласят с тези условия. Това е, което правим в момента. Впрочем, голяма част от усилията за промени в Закона за потребителския кредит бяха продиктувани основно от популистки подбуди и някои от текстовете ги отразяват доста добре.

-В този ред на мисли, възможно ли скоро да има необходимост от нови законодателни промени?

Към момента незнам. Надявам се относително нестабилната политическа обстановка в България да не провокира законодателите към още повече популизъм. Защото политическата нестабилност обикновено провокира популизъм. А ние имаме необходимост от рационално мислене, от добре обмислени закони и растяща икономика. За разлика от някои ресурсно богати държави, където богатството извира от природните недра, у нас новото богатство се създава от предприемчивите хора, които се чувстват спокойни да инвестират, да наемат служители които да се образоват постоянно и да имат намерение да работят в България и да се развиват тук.

-Докато сме на законодателна тема – какво е мнението Ви за първоначалния вариант на законопроекта за фалит (несъстоятелност) на физически лица?

Надявам се да не се предприемат някакви необмислени стъпки в тази посока. Темата изисква сериозна професионална подготовка и промяна не само по отношение на възможността даден човек да обяви персонално несъстоятелност, но и съответно отразяването на този факт в кредитни регистри и всички последствия от това.

Без да влизам в детайли по законопроекта, смятам, че той трябва да се обмисли от гледна точка на последствията от него, от гледна точка на взаимовръзката с други закони, с банкови регулации, дори, с т.нар. обичайни практики при банкирането у нас. В този аспект такъв закон не е нещо, което може да се напише „на коляно" и да се реализира за няколко месеца – такава е личната ми позиция по въпроса.

Аз съм категорично против каквито и да било промени в законодателството, базирани на популизъм и експлоатация на наивитета на част от избирателите. Надявам се, че никой не си мисли - както видяхме наскоро във видеото за Бобов дол - че „ако гласувате за дадена партия ще има кренвирши, кюфтета и няма да си плащате кредитите", дори това по някакъв начин да служи като аргумент в предизборната борба.

-Според мнения на някои финансисти, новите изисквания към банките в ЕС може да влошат капиталовата адекватност на банките у нас и в Европа. Как ще коментирате това?

Подобни становища, извадени от контекста, може да звучат страшно. В България има изпълнителна власт и регулатор в лицето на БНБ. Те трябва да обмислят условията и задълженията които България би имала, а също и ефектите които биха се получили в страната ни по отношение на присъединяване към еврозоната, Банковия съюз, общия надзорен механизъм, и да намерят най-доброто решение за държавата ни. Този въпрос наистина е много важен, защото ние сме от страната на регулираните, т.е. ние банките се съобразяваме със средата в която работим на 100 процента.

-ЕК обяви преди дни, че и Литва ще се присъедини към еврозоната от началото на 2015 г., а България и още някои държави от ЕС са извън нея. Според Вас, трябва ли да бързаме с присъединяването към еврозоната и Банковия съюз?

България, като член на Европейския съюз, подписвайки договора за присъединяване, е поела ангажимент да въведе еврото. Така че това е задължение на страната ни. Ако искате моето лично мнение - колкото по-бързо влезем в еврозоната, толкова по-добре. Влизането в Банковия съюз е функция от приемането ни в еворзоната. Така че това са обсъждания и дискусии, които би трябвало да бъдат проведени в бъдеще. „УниКредит Булбанк" така или иначе ще бъде част от Банковия съюз, т.е. нашата група по някакъв начин вече е ангажирана с процеса. А решенията на национално ниво ще вземат хората, от които това зависи.

-Българската банкова система за първите четири месеца на 2014 г. има обща печалба от 306 млн. лв., което е ръст на годишна база с 45%. На какво се дължи този висок финансов резултат и ще се задържи ли ускорението през годината?

Без да съм анализирал детайлно откъде идва този резултат, мога да кажа, че това най-вероятно се дължи на еднократни ефекти и сделки, които надали ще се повторят по-нататък през годината. Но все пак, трябва да видим как ще се развиват нещата.

-Г-н Хампарцумян, мобилното банкиране у нас ще се разраства ли?

Да, задължително, това е неизбежно. В следващите години всички електронни канали за банкиране, уеб-базирани, мобилни и т.н., ще растат. И всъщност, това е тенденция в целия свят. Това е и причината „УниКредит Булбанк" постоянно да инвестира в развитието на т.нар. „алтернативни канали". Нашите анализи показват, че средно клиентите ни имат по 200 контакта с банката, като само два са физически посещения във филиалите. Останалите 198 контакта са през телефона, компютъра, банкомата.

Това в никакъв случай не означава, че филиалите ще изчезнат, но е сигурен знак за важността на технологиите за нашия бизнес. Ние постоянно отчитаме увеличение на потребителите ни и по последни данни над 40 хил. от нашите клиенти използват мобилното ни банкиране.