Днес банковата система в България остава сред тези в ЕС, при които нито една банка не се наложи да бъде спасявана или подкрепяна с парите на данъкоплатците или на централната банка. Това заяви управителят на БНБ Иван Искров в речта си по време на конференция, посветена на 135 години от създаването на БНБ. Искров посочи, че банковите регулации в България и надзорните правомощия на БНБ бяха засилени след кризата от средата на 90-те. От този момент БНБ неотклонно прилага строго консервативни надзорни стандарти, което е и една от причините за стабилността на банките.
"Нещо повече, банковата ни система вече напълно покрива изискванията на новата Директива и Регламента за капиталовите изисквания. За нас новите правила, в сила от 1 януари 2014 г., всъщност представляват разхлабване на регулаторната рамка по отношение на капиталовите изисквания към банките. Ето защо сме решили от 2014 г. да въведем най-високите възможни равнища на капиталови буфери – 2.5% буфер за съхранение на капитала и 3% буфер за системен риск", подчерта управителят на БНБ.
Той допълни, че от кризата у нас от средата на 90-те традицията на българските правителства е да се придържат към бюджетна дисциплина и благоразумни фискални политики, което е важна допълваща част от цялостния набор от политики за финансова стабилност. "Това е и причината, от гледна точка на финансовата стабилност, България да устои изключително добре на последната глобална криза."
Според Искров, напълно е възможно да се постигне съвместимост между паричните, микро- и макропруденциални политики и че това не е само теория. БНБ успешно осъществява такава комбинация от политики в продължение на много години, през всички етапи на икономическите цикли, преди и по време на последната глобална криза.
По думите на Искров, не съществуват универсално приложими „по-добри" рамки или рамки от типа „един размер за всички" - нито в областите на паричната политика и банковия надзор, нито в създаването на регулаторни структури или в управлението на централните банки. "Наред с процесите на финансова интеграция и глобални регулации и практики, които са неизбежни, вярваме, че на държавите трябва да се позволи да запазят достатъчна степен на гъвкавост, за да прилагат подходящи национални решения", посочи още Искров.
