Латинска Америка прави своя Световна банка
Седем страни от Южна Америка се споразумяха да създадат банка за развитие на района като алтернатива на Световната банка (СБ). Инициативата за учредяването на новата финансова институция е на венецуелския президент Уго Чавес. Централата на новата банка ще бъде в Каракас, но ще има и регионални офиси в Ла Пас и Буенос Айрес.
Атанас Христов
Седем страни от Южна Америка се споразумяха да създадат банка за развитие на района като алтернатива на Световната банка (СБ). Инициативата за учредяването на новата финансова институция е на венецуелския президент Уго Чавес. Централата на новата банка ще бъде в Каракас, но ще има и регионални офиси в Ла Пас и Буенос Айрес.
Официалното учредяване на Банко дел сур (Banco del Sur) ще бъде на 3 ноември, когато е срещата на високо равнище в Каракас. Бъдещият мегатрезор е плод на декларация в Рио де Жанейро, подписана от представителите на Венецуела, Аржентина, Бразилия, Уругвай, Парагвай, Боливия и Еквадор.
Целта на учредителите е да активизират регионалния икономически растеж и търговията, като финансират проекти със собствени средства.
Банката няма да бъде използвана като инструмент за властване, а заемите й няма да бъдат отпускани, при условие че ще се изпълнява определена икономическа политика, е заявил венецуелският финансов министър Родриго Кабесас. Няма да се определят условия за отпускане на заеми към членовете на банката, продължава Кабесас. Той добавя, че практиката на СБ и Международния валутен фонд (МВФ) за отпускането на заеми представлява „неолиберално бедствие“ за региона.
Бившият бразилски посланик във Венецуела Жозе Ботафого смята, че Бразилия е подписала документа под натиск. „Бразилският президент и самата Бразилия не са социалисти като Чавес, но са подложени на натиск от страна на бразилски компании, които развиват голям бизнес във Венецуела, за да запазят добрите си взаимоотношения“, заявява Ботафого. Според него страната му би поискала такава банка само ако тя е истинска, а не просто някоя от социалните програми на Чавес.
„Това ще е сериозна банка – няма да правим финансови спекулации!“, казва обаче финансовият министър на Бразилия Гиду Мантега.
Учредителите обявиха, че всяка страна ще има по един глас в борда на трезора. Информацията за основен капитал в размер на 7 млрд. долара все още не е официално потвърдена. Не се посочва и колко пари ще внесе всяка от страните, както и за процедурите по увеличаване на капитала на банката.
Появата на „Световна банка 2 “ идва в отговор на политиката, водена от самата СБ и МВФ. Критиките са, че регионът на Латинска Америка не получава достатъчно подкрепа от двете международни институции.
Основна роля в Световната банка имат САЩ. Като най-голям кредитор Вашингтон посочва изпълнителния директор на институцията. В МФВ надделява лобито на Европейския съюз. След избирането на Доминик Строс-Кан за генерален директор на фонда на 28 септември, нов европеец оглави дирекция в организацията. Италианският министър на икономиката Падоа Скиопа официално бе назначен за директор на Международния валутен и финансов комитет (МВФК) - структурата, натоварена да контролира финансовата система на планетата.
В последния рунд от непрозрачните по оценки на анализатори преговори Скиопа спечели срещу канадския министър на финансите Джеймс Майкъл Флахърти. Преди това обаче бе отстранен кандидатът от една от нововъзникващите пазарни икономики - индийският министър на финансите Паланиапан Чидамбарам.
„Очевидно битката е била жестока“, коментира Едуин Труман, изследовател в Peterson Institute for International Economics. „Но явно индийският кандидат не е имал ни най-малка
подкрепа, включително и сред нововъзникващите пазарни икономики“, заключава той.
Победата на статуквото се обяснява както със съпротивата на големите акционери - САЩ и ЕС, така и с неспособността на страни, като Индия и други, да се обединят в общ фронт.