Атанас Христов Българската народна банка (БНБ) либерализира пазара на държавни ценни книжа (ДЦК) чрез промени в три наредби. Измененията в Наредба № 5 позволяват на чуждестранни банки и инвестиционни посредници от страните-членки на ЕС да си открият сметки в родния депозитар на ДЦК. В операциите могат да участват депозитари на ценни книжа на страните- членки на ЕС, както и централните им банки. По този начин на практика се осъществява идеята за „единен паспорт“. Тя има за цел признаване на лиценза за инвестиционна дейност във всяка страна от ЕС. „Ако имате такъв от България, имате право да работите и в Унгария, и обратно“, каза за „Класа“ Николина Мичева, експерт в централната банка. По този начин се изпълняват изискванията на MiFID за предоставяне на достъп на инвестиционни посредници от ЕС до депозитари от държавите-членки на недискриминационна основа. Промяна е направена и относно избора на първични дилъри на ДЦК. Съгласно новите разпоредби един път в годината комисия, определена от министъра на финансите, ще прави избора. Новост е и обособяването на категорията „поддепозитари на ДЦК”. В момента в системата участват само първични дилъри, които изпълняват и функциите на поддепозитара. Това са 21 банки и 3 инвестиционни посредника - „Булброкерс“, „Еврофинанс“ и „Елана“. „Според промяната от 1 ноември поддепозитари ще са само банки, които са получили лиценз за тази функция. Това означава, че трите инвестиционни посредника вече няма да могат да водят ценните книжа на своите клиенти и да издават сертификати, а трябва за целта да се ползва поддепозитар. Те пак ще имат клиенти, но ще трябва да ползват информационната система на банка поддепозитар, от която да се доказва собственост за техните клиенти“, обясни Мичева. С промените в Наредба № 31 е дефинирана функцията на БНБ като агент по сетълмент на сделки с ДЦК, както и самата система за сетълмента. В момента в нея участват само първични дилъри. Всички функции сега са съсредоточени в първичното дилърство. Участието в системата за сетълмент и поддепозитар вече се разделя и разглежда отделно. След влизането в сила на новите наредби, в системата за сетълмент ще могат да участват всички инвестиционни посредници, банки и други финансови дружества. „Това означава, че вече няма да е необходимо първично дилърство. „Достатъчен е фактът, че те са лицензирани като инвестиционни посредници от дирекция „Банков надзор“ и Комисията за финансов надзор (КФН)“, поясниха от БНБ. „Ако решат да си открият сметки при нас, могат да го направят, като спазват нашите изисквания за комуникации, както и трябва да минат през тестове“, допълни Мичева. Нововъведенията позволяват и на чуждестранните банки, и на инвестиционните посредници да стъпят на родния пазар. Промените в нормативната уредба, регламентиращи пазара на ДЦК, са продиктувани от приетия от Народното събрание през юни т.г. Закон за пазарите на финансови инструменти. С него се хармонизира родното законодателство със съвременните европейски изисквания по отношение на дейността на инвестиционните посредници и търговията с финансови инструменти в ЕС.