- Г-н Славов, какво накара ПроКредит банк-България да пристъпи към секюритизация на кредити? - Планирахме тази сделка и изобщо подобен вид сделки отпреди две години и половина или може би три. Продуктът е познат като такъв от максимум три до четири години. Най-големите играчи в бизнеса са Deutsche Bank, ING Bank, Comerzbank, BNP Paribas. В България няма втора такава сделка. Подобни сделки са много малко дори в Централна и Източна Европа. При нас идеята дойде на дневен ред, когато заедно с акционерите на банката обсъждахме вариантите за нейното развитие. Един от тях беше секюритизацията. Рестрикциите на БНБ само катализираха процеса. - Как протече самата сделка? - Сделката имаше два етапа. Първоначалният транш включваше продажба на 50 млн. евро. След това всеки месец продаваме определени количества. Сделката е лимитирана на 100 млн. евро - във всеки един момент не можем да имаме повече от тази сума продадени кредити. Всеки ден обаче продадените кредити се погасяват. Сделката е структурирана във вид, който на практика позволява да бъде вечна. Ако всичко върви по тази сделка, както е договорено, и след 20 години тя може да съществува. Чрез секюритизацията като транзакция може да се освобождава капитал, на практика да се привличат капиталови ресурси и, от друга страна, чрез тази транзакция да има дългосрочен достъп до изключително евтини и надеждни източници на финансиране. Това беше достатъчен мотив за нас, за да направим подобна сделка. - Какъв е размерът на сделката, която ПроКредит осъществи? - Към момента ние сме продали 75 млн. евро от договорения по сделката лимит от 100 млн. евро. Ще преговаряме за увеличаването му. - Какъв тип ценни книжа се издават при осъществяването на сделката? - Подобен род активи се обезпечават, най-общо казано, с краткосрочни ценни книжа до 12 месеца. Те свободно се търгуват на световните борси. По този начин се получава най-доброто съотношение между ползи и загуби. Активите, които ние продаваме, минават дълъг път, по време на който качеството им се повишава на няколко пъти до ААА. Те тръгнаха от рейтинга на нашата банка, който е BB. В момента, когато тези активи стигнат до рейтинг AAA, рисковата надбавка почти не съществува и няма смисъл ценните книжа да са дългосрочни. Доколкото съм наясно с практиката и работата на тези дружества, които емитират книжата, те събират един огромен портфейл от активи, купени от различни източници. На базата на този голям портфейл от активи правят големи емисии. - Как виждате развитието на пазара на секюритизационни сделки у нас? - Не очаквам никакво нарастване на този тип сделки у нас дори при увеличаване на обема от отпускани кредити. Първо, пазарът е много малък - в България няма предприятие, което да генерира 100 млн. евро заеми, които да продава. Освен това самият пазар не е дорасъл. Банките не искат да се доверят на някой друг, предоставяйки му вътрешна информация. А тя е необходима, за да може да се сключи една такава сделка. - Други български банки също твърдят, че имат сключени секюритизационни сделки, имате ли наблюдения? - В България банките най-често прехвърлят портфейли от своя баланс в баланса на банката майка. „Биохим“ и „Райфайзен“ правят точно това, но то не е секюритизация. Това е някакъв хибрид, който няма нищо общо с типичната секюритизационна сделка. Въпросите зададе Мирослав Иванов