Международната рейтингова агенция Standart&Poor's (S&P) потвърди кредитния рейтинг на България в чуждестранна и местна валута на ниво съответно 'BBB/А-2', съобщиха от Министерството на финансите. Перспективата обаче е понижена от “стабилна” на “отрицателна”. Запазването на кредитния рейтинг отразява стабилната фискална позиция на страната.

В доклада на агенцията за кредитен рейтинг се посочва, че в условията на ограничен икономически растеж бюджетният дефицит се очаква да достигне 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) в края на 2013 г. Това е резултат от поетите ангажименти на правителството да повиши социалните плащания и пенсиите, както и да разплаща задълженията към частния сектор. Тази оценка съвпада с планирания бюджетен дефицит за 2013 година. Експертите на S&P отчитат, че това не отдалечава правителството от следваната фискална политика и параметрите, заложени в Закона за публичните финанси.

От агенцията отбелязват също, че нивото на нетния правителствен дълг се очаква да остане ниско в средносрочен план, в размер на 15% от БВП през 2016 година. Агенцията потвърждава способността на правителството да изпълни целите си за дефицит през периода 2014-2016 година. Оценката за способността за поддържане на стабилност на публичните финанси е водеща за кредитния рейтинг и той е потвърден.

Анализаторите от Standard&Poor’s посочват като основен фактор за промяната на перспективата от “стабилна” на “отрицателна” „слабите перспективи пред икономическия растеж, в резултат от слабото вътрешно търсене, както и нестабилната политическа обстановка, които биха могли да препятстват осъществяването на необходимите структурни реформи“. В доклада е посочено, че за понижаването на оценката за очакваното развитие на българската икономика значително влияят данните за реалния растеж на БВП в периода 2010-2012 г. (средно 1%), което според методологията на S&P оказва възпиращо влияние върху перспективите за развитие на страната.

Вътрешното търсене се определя от анализаторите като слабо, поради ниския растеж на кредитите, ограничената инвестиционна активност и високата безработица в страната, в частност високия дял на дълготрайно безработните.

Министерството на финансите споделя оценката за влошената бизнес среда и потиснатия растеж през периода 2010-2012, но не може да се съгласи с предположенията на експертите от S&P’s за перспективите пред растежа, соментират от българското финансово ведомство. Основание за това е отбелязаният през третото тримесечие реален растеж на БВП от 1,5% на годишна база (сезонно неизгладени данни).

Основен принос за положителното развитие има нетният износ, но се наблюдава и увеличение при крайното потребление с 1,2%, с основно влияние от страна на правителственото потребление. По-високото потребление и износ оказват влияние и върху по-бързото нарастване на вноса на стоки и услуги с 8,6% на годишна база.

Позицията на Министерството на финансите се подкрепя и от краткосрочните показатели, които също показват положителни развитие през последните месеци в подкрепа на повишаване на потреблението. Растежът в търговията на дребно нараства за четвърти пореден месец и достига 6,9% през октомври. Индексът на промишленото производство също е на положителен за втори пореден месец, като подобрената активност се дължи на продажбите за вътрешния пазар, които се увеличават през октомври. Наблюдава се и подобрение в оценките на предприемачите в промишлеността относно текущата бизнес ситуация.

Министерството на финансите счита, че основните опасения на Standard&Poor’s са повлияни от нестабилната политическа ситуация в страната през отминаващата година. Агенцията оценява политическото развитие през 2013 г. като предизвикателство, отчитайки наличието на политическо напрежение в страната, както и необходимостта от засилване на дейността на институциите в областта на съдебната система и обществените поръчки, което всъщност съвпада с приоритетите на правителството.

По повод оценкана на S&P финансовият министър Петър Чобанов коментира, че „предприетите още в първите месеци от мандата на правителството стабилизационни мерки са насочени към възвръщане на ролята на правителството като надежден бизнес партньор, извеждане на икономиката на страната по пътя на устойчив растеж и подобряване на бизнес средата”. По думите на Чобанов, след продължителния период на подтискане на инвестиционната активност вече са факт редица мерки за намаляване на административната тежест за бизнеса и насърчаване на икономическия растеж.