Делът на просрочените кредити с над 90 дни (лоши заеми) през второто тримесечие на годината практически е спрял да расте, сочат обобщените данни на БНБ за първото полугодие на 2013 г. В края на първото тримесечие този дял беше 16,9% и след увеличение само със 118 млн. лв. през второто тримесечие, към края на юни делът на лошите кредити е 17,1% от всички отпуснати от банките кредити.

Същевременно степента на провизираност се е повишила за периода април-юни, като коефициентът на покритие на необслужваните експозиции над 90 дни (включващи и тези в групата „загуба“) също се подобрява. Съотношението на брутните необслужвани кредити към всички налични буфери в системата (разходи за обезценка, специфични провизии за кредитен риск и капиталов излишък) достигна 99,3%, което показва почти пълна степен на покритие.

Изпреварващото нарастване на собствените средства на банковата система спрямо растежа на капиталовите изисквания доведе до подобрение на адекватността на капитала от първи ред до 15,6% и на общата капиталова адекватност до 16,96% - при положение, че според изискването на БНБ общата капиталова адекватност трябва да е минимум 12%, а по регламентите на ЕС показателят не трябва да пада под 8%. Капитатовият излишък в банковата система се увеличи през тримесечието със 131 млн. лв. (5%) и достигна 2,7 млрд. лв.

С повишаването на риска в кредитния портфейл банките продължиха да търсят възможности за диверсифициране на активите и източниците си на доходи, обясняват от БНБ. Ролята на инвестициите в други активи извън кредитите се повиши както в рамките на тримесечието, така и на годишна база. Делът на ценните книжа през второто тримесечие нарасна до 12,4% в балансовото число на системата (при 8,4% година по-рано). При управлението на портфейлите с ценни книжа се наблюдава известна промяна – делът на инвестициите в български държавни ценни книжа (ДЦК) за една година се е свил с близо 11 процентни пункта до 55,1% от общия размер на дълговите и капиталовите инструменти. Същевременно делът на книжата на чуждестранни емитенти и тежестта им в общите инвестиции нараснаха до 38,1%.

През второто тримесечие основните фактори, които оказваха влияние върху способността на финансовите институции да генерират добра доходност, са: намаляващите приходи от лихви; свиването на нетния доход от финансови инструменти; увеличеният размер на административните разходи на банките.

По-конкретно, отчетеното като цяло понижение на лихвените проценти по депозити и кредити доведе до поредното намаление на нетния лихвен марж. В края на юни 2013 г. той е 3,29%, спрямо 3,66% година по-рано. В резултат спрямо юни 2012 г. към средата на тази година приходите на банките от лихви са намалели със 121 млн. лв. Промяната в обема на този източник на доход за банките е смегчена донякъде от увеличените приходи от лихви от финансови активи на разположение за продажба и държани за търгуване. Според предварителните данни на БНБ, печелбата на банковата система у нас като цяло за първото полугодие има лек спад на годишна база, докато за осемте месеца (към август) този спад на печалбата се увеличава до 9% на годишна база.