Симеон Дянков е доктор по икономика от Университета в Мичиган Вицепрезидент сектор „Финанси“ към Световната банка. Той е един от създателите на изследването „Doing buisness“ на световната банкова институция и е участвал във всичките му издания. По време на дванадестте си година, като част от Световната банка е работил по мониторинг на приватизационни проекти и трансформации на икономики в преход в Северна Африка, Източна Азия и целия свят. - Г-н Дянков, до нас достигна новината, че в доклада на Световната банка, който ще се обяви днес /сряда/, за условията за правене на бизнес България се е изкачила с доста места напред. - Наистина в доклада, който официално излиза утре /б.р. интервюто е взето във вторник/, България е в Топ 10 на страните реформатори в света. Страната ни заема десетото място. Докладът изследва общо 178 страни, така че това е наистина голям успех. За първи път България влиза в списъка на десетте най-реформиращи се страни. От региона има още няколко страни в списъка на водещите реформатори - Хърватска е номер две, а Македония е на четвърто място. Лидер по реформи е Египет. Миналата година в десетката беше Румъния. Катализатор на реформите е ЕС – това е безспорно. За последните 5 години източноевропейските държави провеждат най-много реформи в сравнение с други региони. Толкова са добри, че изпреварват дори източноазиатските страни. В тазгодишния доклад България заема 46-о място, докато м.г. е била на 56-о - скок с около десет места. Задминахме Румъния, която е четиридесет и осма тази година. Когато започна да се прави този доклад, България редовно изпреварваше Румъния - заради реформите след финансовия колапс. Впоследствие обаче изостанахме, защото реформите у нас започнаха да забавят темпото. - Какви са причините, които докладът на СБ изтъква, за да регистрира България този напредък? - Бързият отговор е, че най-голямата причина за успеха са данъчните реформи. 80 на сто от този напредък в класацията се дължи на тях. В последната година на темата „Данъчни реформи“ България се класира като първа в света. Изобщо през последните 2-3 години в областта на данъчните политики страната се появяваше като един от десетте най-добри реформатори. Сега вече е начело на тази класация. Другите две по-малки реформи, които докладът отчита като положителни, са промените на съдебната система и при лицензионните режими. От средата на м.г. има напредък при частните съдебни изпълнители – ускорява се изпълнението на съдебни вземания. Вследствие на тази реформа утвърдителните отговори на бизнеса на въпроса виждат ли корупция в съдебната система, намаляват. Такава реформа направиха Словакия през 2001-ва и Естония – през 2003-та, и ефектът беше забележителен. Мога да кажа, че това е сравнително голяма крачка, като се говори за промени в съдебната система. За съжаление в самите съдилища няма някакви големи промени. Но се подобрява системата за издаване на лицензи, което е по-скоро административна реформа. В страни като Хърватска например, които са пред нас в Топ 10 на реформаторите, освен данъчна налице е и голяма административна и съдебна реформи. В България сме все още фокусирани върху данъците. - В коя сфера България изостава най-много според експертите на Световната банка? - Реформите ни тръгват от ниска точка. Още доста неща могат да се направят - данъците, където страната ни заема 88-о място, което е някъде по средата. Двете теми, по които България изостава без всякакви уговорки, са лицензионните режими и условията за старт на бизнеса. По първия показател сме на 103-то място от общо 178 държави. В старта на бизнеса сме на стотното място. Вече няколко години в България се говори за създаването на търговския регистър, но все се отлага във времето. Ще дам за пример Румъния, където тази система се направи през 2005 г. и всичко на всичко трая 3 месеца. Ако се иска съвременен ефективен бизнес регистър, той трябва да е административна задача, не юридическа. Когато тази реформа в България стане реалност, ще има подобрение. Не е най-добрата практика регистърът да е към съдилищата. Македония и Словакия като страни, близки до нас, са добър пример как може да се направи тази реформа. При тях регистърът беше изтеглен извън съда. Това важи в пълна сила и за регистъра на имотите. - Как стои според вас проблемът с образованието – в предишен доклад Световната банка засегна и този въпрос? - Това е друга важна тема. Правителството е заинтересовано да има повече работни места и производителността на труда да расте. Но това не зависи само от данъците, тук важно е мястото на образованието. Тази система трябва да подготвя не само хора, които да използват нови технологии, но да имат и мениджърски способности и умения. Чехия е пример за държава, в която има много специализирани мениджърски училища, а не университети, където хората да се обучават. В България това е доста по-слабо развито. А за цяла Източна Европа продължава да е проблем връзката между образователната система и изследователските и иновационните центрове. Ако погледнем къде в САЩ се развиват голяма част от иновационните дейности, това е в университетите. Просто има връзка между образование и иновации. Българската система е добре позната още от социалистическо време и ние си се движим по нея - от една страна, има университети, от друга, институти като БАН. Не е най-добрата практика, тъй като тази система вече е показала, че не работи. Това е проблем за българския бизнес, защото той е вече на такъв етап, че може да използва иновациите за превземане на нови пазари. - Може ли да отдадем част от този проблем на факта, че нашите университети не са толкова богати – просто системата на финансиране не е като в САЩ? - Така е – може да се получат нещата, ако бизнесът реши да финансира изследователски звена към университетите. Точно това става в САЩ и Япония. Но в Съединените щати около 40 % от парите за иновационна дейност на университетите идват от правителството. В България най-сетне трябва да се каже, че тези куп научни институти за какво ли не не произвеждат много. Правителството би могло да прехвърли към университетите финансовия ресурс, който харчи за тях, и материалната им база. От това няма да спечели само бизнесът, а цялото общество.