Европейската централна банка (ЕЦБ) може да започне да купува "лоши (необслужвани) кредити" от търговските банки в Южна Европа. По този начин тя ще помогне на банките при кредитирането на бизнеса, пише немския вестник "Ди Велт", цитирайки неназовани представители на централната банка. Според ежедневника вероятно ЕЦБ ще се окаже подложена на силни критики, че изоставя своя официален мандат и е съгласна да поеме значителни рискове, ако действително започне да купува "лоши" активи от търговските банки в еврозоната.

Бизнесът в Испания и Италия продължава да изпитва затруднения при взимането на кредити и това се счита за един от основните проблеми за справяне с европейската криза и основна пречка пред подновяване на икономическия растеж в еврозоната, посочва изданието. ЕЦБ обсъжда да започне покупки от европейски търговски банки на ценни книжа, които са гарантирани с активи (т.нар. книжа ABS), за да подобри кредитните условия в периферията на еврозоната.

Според немският ежедневник мнозинството представители на ЕЦБ може би са склонни на подобна мярка, но Бундесбанк (германската централна банка) и някои други централни банки са против идеята. Подобна програма за покупки на ABS книжа от ЕЦБ може да помогне за подобрение на кредитния риск в проблемните страни-членки на еврозоната, но от друга страна ще повиши финансовия баланс на централната банка с рискови активи.

"Ди Велт" цитира председателя на ЕЦБ Марио Драги, че банката вече преговаря с останалите европейски институции за начините за съживяване на пазара на гарантирани с активи ценни книжа (ABS книжа). Тази "информация" може да окаже допълнителна подкрепа за европейския дългов пазар, да доведе до нови надежди, че ЕЦБ ще предприеме по-решителни мерки в подкрепа на икономическия растеж в еврозоната и да окаже известна подкрепа за еврото на валутния пазар.

Същевремено Марио Драги изненада пазарите и анализаторите миналата седмица с изказването си, че ЕЦБ е отворена към необичайни тактики за стимулиране, като например идеята търговските банките да бъдат “принудени” да повишат размера на кредитиране чрез въвеждането на такса за съхранението на капиталите им в сметките на централната банка. Това развитие на нещата по-скоро показва лимита на силите на ЕЦБ, отколкото безстрашието, с което централната банка решава проблемите, породени от икономическата криза в еврозоната, смятат международни анализатори.

В опитите си да накара банките да започнат да отпускат повече кредити, ЕЦБ разгледа свръхрезервите, възлизащи на 120 млрд. евро, които банките държат на съхранение по сметки в централната банка. В случай, че ЕЦБ въведе отрицателната лихва по депозитите, те може би биха решили да ги дадат под формата на кредити. Тази логика обаче далеч не е необорима. Вместо да раздадат парите под формата на заеми за бизнеса и физически лица, банките биха могли просто да ги преместят другаде, като например да ги вложат в правителствени облигации на Германия или други страни, възприемани като финансово стабилни, смятат финансисти.