Незастрахованите депозити с размер над 100 000 евро в най-голямата кипърска банка Bank of Cyprus ще бъдат орязани с 30%, съобщи говорителят на правителството в Никозия Христос Стилианидис пред държавното радио сутринта на 25 март. След напрегната нощ на преговори, в понеделник призори Кипър се договори със своите кредитори. Така беше предотвратен фалит на държавата и излизането й от еврозоната. Това обаче става с цената на тежки загуби за кредиторите и за основната банка Bank of Cyprus, както и с ликвидирането на втория по големина трезор в страната Popular Bank of Cyprus (известна още като Laiki).

Преди седмица завърши с неуспех първият опит за разрешаване на кризата, който предвиждаше банковите депозити да се обложат с еднократен данък, за да събере страната близо 6 милиарда евро и в замяна да получи 10 милиарда евро спасителна помощ от тройката кредитори – ЕС, ЕБВР, МВФ.

В днешния вариант на споразумението влоговете под 100 000 евро няма да бъдат облагани с никакъв данък.

Банките в Кипър с изключение на подлежащата на ликвидация Laiki ще бъдат отворени в близко време, може би още тази седмица. Това съобщи председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум след срещата на финансовите министри от еврозоната, предаде агенция "Франс прес". Той обаче отказа да даде точна дата, като обясни, че решението ще бъде взето след консултации с експерти от тройката в течение на днешния ден (25 март). Дейселблум заяви също, че тъй като решението за антикризисната програма на Кипър е постигнато, „ултиматумът“ на Европейската централна банка е изпълнен и тя ще продължи да обезпечава ликвидността на кипърските банки.

В замяна на международната помощ Кипър ще трябва драстично да свие прекалено надутия си банков сектор, да съкрати бюджетните разходи, да извърши структурни реформи и да приватизира държавни активи, каза още Дейселблум.

Председателят на еврогрупата уточни, че тя вече не изисква от Кипър да събере 5.8 милиарда евро собствени средства и че точният размер на националния пакет за подпомагане на банковата система предстои да се пресметне. "Забравете за това число, ние вече не го споменаваме. Приехме нов план, който има за цел да реши проблемите на двете най-големи банки на страната. Точният му обем предстои да се изчисли", каза Дейселблум. Той отбеляза, че с постигането на сделката е сложен край на неяснотата в Кипър и еврозоната през последните няколко дни. Председателят на еврогрупата изрази увереност, че настоящата сделка е много по-добра от предишната, която предвиждаше да наложи еднократен данък на всички депозити.

Дейселблум потвърди, че обемът на международната помощ за Кипър остава 10 милиарда долара и изрази убеденост, че всички национални парламенти на страните от еврозоната, включително Холандия и Германия, ще одобрят отпускането на международната помощ при тези условия.

Засега властите в Кипър не се опасяват от бягство на капитали, тъй като в края на миналата седмица парламентът прие пакет от безпрецедентно строги закони, ограничаващи движението на капиталите. Еврогрупата даде одобрението си за тези закони. Както отбеляза еврокомисарят Оли Рен, при „крайни ситуации и за ограничени периоди движението на капиталите може да бъде ограничавано“.