Едно от притесненията на бизнеса в създалата се политическа криза е стабилността на валутата и валутния борд. По този повод финансистът Емил Хърсев коментира пред БНР, че няма опасност за валутния борд.

„За валутния борд се говори, откакто е направен. Винаги се намира някой, които заявява, че той ще падне, трябва да се девалвира лева и др.“, казва Хърсев. Обаче нищо такова не се е случило досега, продължава финансистът. Той напомни, че покритието на лева от 1997 г. досега е нараствало поради това, че доходите от валутния резерв се трупат автоматично вътре в него. Освен това една сериозна част от валутния резерв още от самото начало е златният резерв на БНБ - оттогава той е поскъпнал няколко пъти.

Относно намалението на фискалния резерв Хърсев успокоява, че от друга страна успешната емисия вътрешен дълг за над 800 млн. лева от преди дни „ще даде глътка въздух на следващото правителство“. С тези пари беше запълнена дупката във фискалния резерв след изплащането на субсидиите на зърнопроизводителите, докато парите бъдат възстановени от Брюксел. Така рискът държавата да изпадне в ликвидна криза се намалява, смята финансистът.

Той обяснява, че обикновено в началото на всяка година фискалният резерв бележи своя локален минимум, тоест тогава се извършват най-масираните плащания. Хърсев коментира още, че с фискален резерв на нулата и под нулата се е работило преди 2001 г., когато е започнала стабилизацията на фиска и на бюджета. „През 1991 г. целият резерв на БНБ във валута се равняваше на нещо като шест долара. Това беше преди да сключим договорите с МВФ“, допълва Емил Хърсев.

Банкери от своя страна твърдят, че политическата криза няма пряко влияние върху банковия сектор, който е издържал и на далеч по-трудни времена.