Германската централна банка „Бундесбанк“ съобщи, че ще премести част от златните си резерви от чужбина в страната. Това става след неотдавнашни обвинения, че не води съответна счетоводна сметка за големите си резерви.

"Бундесбанк планира поетапно връщане на 300 тона злато от Ню Йорк към Франкфурт, както и допълнителни 374 тона от Париж към Франкфурт до 2020 г.", се казва в официално съобщение на банката. "До 2020 г. Бундесбанк планира да съхранява половината от златните резерви на Германия под собствен покрив в Германия", се посочва в комюникето. "Другата половина ще остане на съхранение в партньорските й централни банки в Ню Йорк и Лондон", уточняват от банката.
Към 31 декември 2011 г. Германия притежаваше 3396 тона злато, оценявано на 132,9 милиарда евро (176,4 милиарда долара). Около 31% от златото са се намирали в Бундесбанк, 45% са били на съхранение във Федералния резерв на САЩ (Фед), 13% - в Британската централна банка и 11% - в Централната банка на Франция.

До 2020 г. 50 на сто от златните резерви на Германия ще бъдат съхранявани във Франкфурт, 37% - в Ню Йорк, 13% - в Лондон, а в Париж няма да бъде съхранявано никакво злато, уточни Бундесбанк. Новият план за съхранение ще позволи на германската централната банка да се съсредоточи в скоро време върху двете първични функции на златните резерви - „изграждане на доверие вътре в страната и възможност за обмен на злато срещу чуждестранни валути в центрове за търговия със злато", допълват от Бундесбанк.

Германия е вторият най-голям притежател на златни резерви в света след САЩ. Така че изтеглянето на златото й от чужбина може да подкопае доверието между някои от най-големите централни банки, пише Handelsblatt.

„Независимо дали става въпрос за липса на доверие във Фед, някои сектори несъмнено ще го изтълкуват по този начин. И все пак при дългова криза в САЩ германското правителство ще е по-спокойно, ако държи активите си в страната“, коментира Рик Спунър, анализатор в CMC Markets. По този начин ще се повиши и доверието в Бундесбанк, обяснява валутният стратег на Societe Generale Себастиен Гали. По думите му, случващото се показва намаление на доверието между банките и превръщането на цялата финансова система в местни финансови системи – на еврото, долара, йената.