Мая Цветкова
ВИЗИТКА
Петър Андронов е изпълнителен директор на СИБАНК от юли 2007 г. От март 2011 г. заема позицията и на Кънтри мениджър на КВС Груп за България. От 2008 г. е член на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България и неин представител в Комитета по банков надзор към Европейската банкова федерация. Преди това Андронов е главен директор на управление „Банков надзор” в БНБ. Той има магистърска степен по „Финанси и банково дело” от УНСС София.
-Г-н Андронов, какво беше най-характерно за финансовите нагласи на населението през изминалата година?
Спестяванията на населението за първите 11 месеца на 2012 г. са с около 10% повече от размера им към ноември 2011 г. По всяка вероятност данните ще покажат запазване на тенденцията и за декември 2012 г. В същото време общият размер на кредитите за граждани е почти „замръзнал“ през 2012 г., дори по данни към ноември има и минимален спад на годишна база. Това показва, че трайната нагласа на населението да спестява и да не инвестира продължава.
-А данъкът върху лихвите по депозити на граждани, който влезе в сила в началото на 2013 г., няма ли да „охлади“ спестовността на българите?
На този етап данъкът върху лихвите изобщо няма да е задържащ фактор при нарастване на влоговете на населението. Този данък променя само с 10 процентни пункта лихвите, докато те имат потенциал през годината да намалеят повече от това. С други думи, ако средният разход на банките по депозити е 3.9%, и той стане 3.5% след приспадане на данъка, то тази разлика сама по себе си не може да е съществен фактор при поведението на спестителите. Защото от 2007 г. досега средните лихви по влогове паднаха от 7% на 3.9%. Ако например данъкът бъде повишен още, тогава би станал самостоятелен мотив за намаление на депозитите в банките.
Все пак, и при сегашната си ставка от 10%, данъкът ще има ефект върху крупните банкови депозити, защото в абсолютна стойност сумата платима по данъка ще е значителна. Именно за едрите вложители очаквам банките да предложат нови спестовни продукти, които са изключени от облагане. По всяка вероятност ще има предлагане на облигации, на инвестиционни продукти, дори на застрахователни продукти. Предполагам че всяка банка ще предложи поне по един нов продукт за своите едри вложители, за които новият данък е проблем. Но сложните финансови схеми едва ли са подходящи.
-Ще продължат ли да падат лихвите по депозити, както предвидихте още през есента?
Да, лихвите по депозити ще продължат да намаляват. Просто защото за 11-те месеца на 2012 г. банките привлякоха общо над 4.7 млрд. лв. нови средства. Така разходите по лихви на банките само по новопривлечения ресурс са около 150 млн. лв. допълнително. А допълнителното увеличение на кредитите като цяло е само с 1.5 млрд. лв. и носи едва 40 млн. лв. приходи на банките. Сумата на новоотпуснатите кредити се формира единствено от фирменото кредитиране, което е нараснало с 2 млрд. лв., а заемите за граждани са намалели с 500 млн. лв. Разбира се, има и продажби на портфейли от кредити. Така излиза, че с приходите от новопредоставените през 2012 г. кредити могат да се покрият едва една трета от разходите за лихви по новите депозити.
Единственият допълнителен ход за смъкване на лихвите по кредити е да продължи свалянето на лихвите по депозити – каквото и очаквам да се случи през 2013 г. Още повече, че ликвидността е много над изискванията и няма да бъде задържащ фактор при смъкване на лихвите по депозити.
Има всички предпоставки да смятаме, че спестяванията на населението в банките ще продължават да растат, но банките ще плащат все по-малко за тях.
-Кредитирането на населението ще излезе ли от точката на „замръзване“?
Напоследък ясно се забелязва, че средните лихвени проценти на някои продукти, най-вече при жилищното кредитиране, са по-ниски от тези преди кризата, т.е. в началото на 2008 г. Подобрените лихвени условия обаче все още не водят до ръст на кредитирането за населението. Това може да се обясни с нагласата на голяма част от хората да са предпазливи заради евентуални материални неблагополучия. Онези които имат финансова възможност да вземат кредити изчакват, а пък други търсят кредити, но не отговарят на условията за отпускането им.
Но смятам, че е въпрос на време тенденцията да се обърне. Особено в сегмента на ипотечните кредити условията са толкова подобрени, че е малко вероятно през 2013 г. да има нови съществени подобрения, т.е. сваляне на лихвите, което да е допълнителен стимул на търсене на ипотечни кредити. Същото може да се каже и за условията при големите фирмени кредити.
-Бихте ли прогнозирали, доколкото може да се предвиди към момента, какъв процент ще е ръстът на кредитирането като цяло през тази година?
На фона на данните от последните 12 месеца, най-лесно е да се предположи, че тенденцията ще се запази и през 2013 г. ще има около 5% ръст на фирменото кредитиране, а общата сума на заемите за населението ще остане без промяна. Само че, ако се върнем назад в 1997 г. и 2001 г., ще видим, че възстановяването на кредитирането върви на етапи. Първоначално тръгна напред корпоративното кредитиране, след което се повиши темпът на ипотечното кредитиране. Последва го увеличението на потребителските заеми и накрая се стигна до ръст и на кредитите за малки и средни предприятия.
Смятам, че и сега тези „вълни“ при кредитирането ще вървят една след друга. Още повече, че през последните месеци най-съществена част от кредитния портфейл на банките отива към едрите корпоративни клиенти. Следвайки посочената логика, очаквам през тази година макар и едноцифрен растеж на кредитния портфейл за граждани. Това би се случило по-скоро към края на годината, защото тогава, според прогнозите, ще се подобрят данните за заетостта.
За повишението на кредитирането би допринесло и финансирането по европейските програми на проекти на малки и средни фирми. Забелязваният напоследък лек ръст на преките чуждестранни инвестиции, който вероятно ще продължи през годината, също ще послужи донякъде като катализатор на кредитирането. Външните поръчки за наши фирми също биха допринесли за активизиране на банковото посредничество.
Като цяло очаквам 2013 г. да бъде годината на ипотечните кредити.
-В такъв случай, средните лихви по ипотечните кредити ще продължат ли да падат? А тези по потребителските заеми?
Може да има още някои облекчения при отпускането на ипотечни кредити през тази година, но потенциалът, що се отнася до намаление на лихвите, е почти изчерпан.
При потребителските заеми има още, макар и неголеми възможности за намаление на лихвите, които вероятно ще бъдат реализирани през следващите месеци. Имам предвид че ще намалеят не само лихвите, но и общата цена на кредита, т.е. годишният процент на разходите (ГПР). И в този сегмент обаче не може да се очаква съществено подобрение на условията по кредитиране спрямо сегашните. Причината е, че парите, с които банките се финансират от пазара не поевтиняват толкова бързо, че да доведат до рязко поевтиняване на кредитите.
Имам предвид следното. Банките в момента са претоварени с депозити. Само за година са се прибавили нови общо 5 млрд. лв. по техните баланси. А същевременно няма достатъчно възможности тези средства да бъдат инвестирани (чрез отпускане на кредити) и съответно да се изплаща цената за тях. Така че естествената логика на поведение на банките е да свалят лихвените проценти по депозити, доколкото пазара го позволява. И това е основният начин да се реализира поевтиняване на кредитите. Защото рязко подобряване на кредитния портфейл на банките в скоро време няма да има.
Обобщено казано, през тази година очаквам по-добри условия по потребителските заеми и кредитите за малки и средни предприятия. Също така очаквам запазване на вече достигнатите много добри условия по ипотечни кредити и тези за корпоративни клиенти.
-Г-н Андронов, а самата банкова система у нас ще се развива ли възходящо през тази година?
Смятам, че 2013 г. ще завърши по един възходящ за кредитната дейност на банките начин. Но това няма да се прояви с някакъв мащабен скок в развитието. Очаквам леко ускоряване към края на годината, защото наистина има добри сигнали както у нас, така и в Европа. Печалбата на нашата банковата система може да нарасне в рамките до около 10% спрямо 2012 г. Ликвидността е на добро ниво. Капиталовата адекватност е повече от достатъчна за активно банково посредничество.
Положението с размера на лошите и преструктурираните кредити върви към стабилизиране. Виждаме че през последните месеци в някои сегменти има даже подобрение, т.е. намаление на размера на лошите кредити. Най-трудно това ще се случи при фирмените кредити.
Общо взето очаквам година на плавен, умерен ръст на банковата система, като през последните месеци на 2013 г. вероятно той ще се засили, особено що се отнася до кредитирането.
-Очертават ли се сливания и придобивания на банковия пазар в България?
Да, очаквам да има такива процеси през годината. Вече има два анонса за това, може да станат и повече. Единият е по линия на консолидацията в гръцкия банков сегмент, а другият – по линия на продажба на дъщерна банка в България. Този процес е много важен. Големият брой банки с мащабна инфраструктура имаше смисъл в етапа на интензивен растеж на икономиката. Тогава увеличението на банковите финансови показатели се измерваше с двуцифрени числа. В онзи период имаше място за много банки с много клонове и офиси. Сега пазарът е стеснен и финансовите институции се стремят към максимална ефективност в работата си. И тя е толкова по-висока, колкото по-концентриран е секторът. Сегашните пазарни условия в сектора принуждават банките да търсят сливане и окрупняване, но разбира се, това не винаги е възможно.
-Необходимо ли е страната ни да бърза с присъединяването към единния европейски банков надзор?
Единен банков надзор, както вече беше обявено, може да има не по-рано от 2014 г. Дотогава той трябва да си създаде кадрови капацитет, инструменти, база данни, екипи, правила и т.н. Истински банков надзор се създава години наред. Първоначалната идея това да стане за няколко месеца беше абсурдна и затова се провали. България не може да рискува да се присъедини към този механизъм още в първия период - когато няма да се гарантира качествен надзор, а в същото време би имало ограничения за страната ни сама да извършва този надзор. Защото след като още не сме страна от еврозоната, не можем да се възползваме от привилегиите на тези държави, т.е. не можем да разчитаме при необходимост на финансиране от Европейската централна банка (ЕЦБ), нямаме „глас“ при вземане на важни решения и т.н. Това би било делегиране на суверенитет, което ни оставя на национално ниво без защита.
Така че, според мен, нашият национален интерес категорично изисква да не се присъединяване към единния европейски надзорен механизъм още от самото начало на функционирането му. Няма никаква обективна причина да бързаме това да стане. Ще уточня, че дъщерни банки у нас ще бъдат обхванати от този общ надзор по линия на съответната банка-майка от еврозоната. Но това не ограничава по никакъв начин банковия надзор на БНБ.
-Г-Андронов, смятате ли за уместно данъкът върху финансовите транзакции - който досега е възприет само от 11 европейски държави - да се въведе и у нас?
Категорично – не. Въвеждането на този данък цели основно да се ограничат спекулативните транзакции на международните пазари. Чрез спекулативни транзакции през последните години на криза се създадоха изкуствено гигантски обеми от сделки в различни сектори, което доведе до определени неравновесия на международни пазари. Така котировки на ценни книжа и др. могат да бъдат подложени на екстремен натиск, който е само на спекулативна основа, а не е базиран на естествен икономически процес.
Идеята, най-общо казано, да се обложат спекулантите, за да се ограничат техните финансови операции водещи до „изкривяване“ на пазарите, изглежда на пръв поглед много добра. Но има един голям проблем. Ако това не е глобално правило, а важи само за група държави, както е сега, няма да доведе до никакви резултати. Защото най-лесното, което ще се случи веднага след въвеждане на данъка е, спекуланта да извършва операциите си под юрисдикция, където няма облагане. И всичко свършва дотук – тъй като спекуланти от Франция може да се регистрират във Великобритания например и да продължат да осъществяват същата дейност, без да дължат данък. Накратко, ако не е всеобхватен и глобален този данъчен режим, няма смисъл от въвеждането му.
За България пък въвеждането на данък върху финансовите транзакции още повече няма смисъл, защото ние нямаме никакъв „принос“ в „конспирацията“ на спекулантите, т.е. нямаме съпричастност към този проблем. Така че въвеждането на данъка у нас би било само, да го нарека, едно административно „изкривяване“ без икономическа логика, от което няма никаква полза.