Интересът е породен от факта, че чужди банки приключват финансовата година и искат да закупят ценни книжа за догодина.
Изчисленията показват, че чуждите хедж фондове и банки притежават около 35 млрд. евро дълг в номинално изражение. Преценява се, че от тях притежателите им ще приемат да изкупят обратно половината, тоест около 17-18 млрд. евро. След отписването на дълга гръцките банки разполагат с облигации с номинал 14-15 млрд. евро, от които се очаква обратно да бъдат изкупени половината, тоест между 7 и 8 млрд. евро.
Около един милиард евро притежават и кипърските банки, а около 10 млрд. евро номинал държат банки в чужбина. Това дава основания да се мисли, че експериментът по обратното изкупуване на гръцки облигации ще бъде успешен, отбелязват банкови представители, които изказват задоволство от цените на облигациите, предложени от правителството в Атина.
По-рано тази седмица Гърция започна обратно изкупуване на държавни облигации в размер на 10 милиарда евро. Операцията е ключов елемент от поредните усилия за справяне с дълговата криза в страната. С парите плановете са да се изкупи дълг с номинал около 30 млрд. евро. Във връзка с нея финансовите министри на страните от еврозоната изразиха увереност, че Гърция ще успее да извърши успешно обратното изкупуване на облигациите си. Падежът на дълговите ценни книжа е между 2023 г. и 2042 г. Финансовите министри от еврозоната ще се срещнат на 13 декември, за да обсъдят отпускането на следващия пакет от средства за Атина на стойност 34,4 млрд. евро. На срещата се очаква да се обсъдят и финансовите затруднения на Кипър и възможността островът да получи спасителна помощ.
