Банкер номер 1 обяви : Не трябва да бързаме с влизането в Европейския банков съюз

БНБ е против прибързаното влизане на България в Европейския банков съюз , защото това не носи на страната никакви ползи ,  заяви  управителят на Централната банка Иван Искров в словото си при откриването на академичната година в УНСС. Идеята за създаването на банков съюз се подкрепя само в еврозоната, като част от мерките, обсъждани в Брюксел, за по-добрата координация и надзор на банковата система в ЕС. Според Искров обаче, ако страната ни се присъедини към съюза преди да сме възприели единната валута, това ще доведе до прехвърляне на суверенитет към Брюксел и Франкфурт, което няма да е от полза за България.
Миналата седмица Европейската комисия предложи нови правомощия за банков надзор за Европейската централна банка (ЕЦБ), която трябва да поеме крайната отговорност за конкретни надзорни задачи, свързани с финансовата стабилност на всички банки от еврозоната. Идеята е националните органи да продължат да играят важна роля във всекидневния надзор и при подготовката и прилагането на решенията на ЕЦБ.

ЕЦБ ще отговаря за лицензирането на кредитните институции и контрола върху спазването на изискванията за капиталова адекватност. Тя ще може да се намесва на ранен етап, когато дадена банка нарушава или има опасност да наруши регулаторните изисквания за капиталова адекватност. Предложението включва и възможност страните извън еврозоната да се присъединят на доброволно към банковия съюз.
Банков съюз вероятно ще има и ние го подкрепяме на ниво еврозона. Нашата позиция обаче е ,  че по отношение на страните извън еврозоната не трябва да се бърза, каза Искров.
В документа, който видяхме преди няколко дни , има доста бели полета, които не казват какво става с редица важни въпроси. Примерно как ще ни гарантират, че когато се надзирава една голяма трансевропейска банка,  техният управляващ орган няма да реши да ги преобразува в клон и ние просто да стоим отстрани и да неможем да кажем нищо. Как ще бъде решен въпросът с тези страни, които имат много силна декапитализация на фонда за гарантиране на влоговете, попита още управителят на БНБ.
Той напомни, че българският фонд за гарантиране на влоговете е с изключително силна капитализация , което по думите му не е практика в Западна Европа. Те или нямат такива фондове, тепърва ще ги създават, или са слабо капитализирани. Шведският финансов министър скоро се изказа, това важи напълно и за нас: ние не желаем нашите вложители да плащат за някакви други банки, коментира централният ни банкер. По думите му има още много въпроси, страната ни е конструктивна, но не трябва да бърза. Изгледите са, че ще се присъединим, когато станем член на еврозоната, няма за къде да бързаме.
Според финансовия министър Симеон Дянков България подкрепя идеята за създаване на единен европейски механизъм за банков надзор. Той и Искров участваха неотдавна в неформалната среща на финансовите министри и управителите на централните банки на страните от ЕС в Кипър. Това е голяма и правилна стъпка за развитието на единния финансов пазар и въобще развитието на единния пазар не само на еврозоната, коментира Дянков. По неговите думи в голяма си част банковата система в страната така или иначе ще попадне в обхвата на общия надзор, тъй като три четвърти от финансовите институции са част от големи европейски финансови групи, които ще бъдат включени в единния механизъм. Според финансовия министър въвеждането на единния банков надзор няма да представлява проблем за банките в България.
За да влезе в сила, предложението на ЕК трябва да бъде одобрено от всички 27 страни членки, като участието на 17-те държави от еврозоната ще е задължително, а останалите 10 страни, сред които е и България, ще могат да избират дали да се присъединят.
Създаването на банков съюз е от основно значение за оцеляването на еврозоната, освен ако бързо не се премине към пълноценен фискален и политически съюз, но това е малко вероятно да се случи, смята главният икономист на „УниКредит” Ерик Нилсен.  Според него без фискален съюз разходите за финансирането на държавните дългове ще продължат да бъдат различни в зависимост от възприеманата от страна на пазара представа за риск. В свой коментар, публикуван от „Файненшъл  таймс“, той описва две основни последствия, които будят тревога, в случай че не се стигне до създаване на банков съюз за институциите в еврозоната.
На първо място, когато суверенните държави и техните банки са свързани, инвеститорите - и то с право - начисляват премия за разходите на банките за финансиране, която отразява риска, свързан със собствената държава на конкретната банка. Ясно е, че по-големите разходи на банките за финансиране в държавите от периферията директно се превръщат в по-големи разходи за кредитиране на частния сектор в тези държави, мотивира се той.
На второ място подчертава, че за националните органи за надзор на банките в страните от еврозоната фактът, че финансовите институции представляват условни задължения на отделните суверенни държави, предполага стимул за ограничаване на експозицията на „техните“ банки към всичко, възприемано като рисково.
За да бъде сформиран общ банков съюз в ЕС, Ерик Нилсен вижда като първа стъпка създаването на общ банков надзор, тъй като според него банките отдавна са преобразували бизнес дейностите си от национални в международни и така съществуващият модел на национални надзорни органи се оказва отживелица. Според него, ако всички банки, които стават част от общия режим, са платежоспособни, тогава не става дума за споделяне на задължения, а на активи и именно общият надзорен орган би имал за задача да се намеси, преди този статут да бъде изгубен.  Той препоръчва, докато се създаде банков съюз, да се организират редовни срещи на националните надзорни органи, министрите на финансите и Европейската Централна Банка (ЕЦБ), за да се разрешат въпросите с липсата на последователност в техните действия. В обсъжданите от Европейската к омисия банкови реформи се предвижда създаването на банков съюз да премине на три етапа. Като първа стъпка ЕЦБ да получи правомощията да извършва мониторинг на всички банки от еврозоната и тези страни-членки на ЕС, които се съгласят с тези условия, след което да бъде създаден фонд за ликвидация на проблемни банки и впоследствие да се въведе схема за защита на влоговете.

Станете почитател на Класа