Закъснението на България и Румъния да използват средствата, предоставени от европейските фондове след присъединяването им към съюза през 2007 година попречи на прехода им към демокрация и пазарна икономика. Това пише в доклад на френските сенатори Симон Сютюр, Мишел Билу, Бернадет Бурзе, Жан-Франсоа Юмбер и Катрин Морен Бесали, които наскоро посетиха България от името на сенатската Комисия по външна политика. Според техните оценки преходният процес в Румъния „далеч не е завършил“, докато в България се движи с „бавни темпове“. В труда си, състоящ се от общо 50 страници, експертите отбелязват „историческото“ разширение на ЕС в посока двете балкански държави, които според групата са франкофонски страни. Въпреки това френските сенатори изтъкват големия брой недостатъци на Букурещ и София и отбелязват, че европейските фондове не са били усвоявани порядъчно, за да достигнат двете икономики нивото на европейските си партньори.
В бюджета на общността за периода 2007 - 2013 година на Румъния са били разпределени 19.7 млрд. евро, а за България - 6.9 млрд. евро. До януари 2012 година едва 4% от тези средства са били усвоени от Букурещ, докато София успява да усвои 19% за същия период от време. Това са най-слабите равнища на усвояемост от всичките 27 страни-членки на Европейския съюз, пише в доклада. Френските сенатори посочват, че отпуснатите за България средства са били изчислени така, че да може да се стимулира икономическия растеж и той да скочи с 9%, ако средствата се усвоят до 2015 година. За Румъния фондовете трябваше да допринесат с растеж от 3.8%. На практика Румъния и България постигнаха рекорден икономически растеж след приемането им в Европейския съюз през 2007 година, след което започна период на спад, се посочва още в документа. Румъния изпадна в рецесия през 2009 и 2010 година, като през 2011 година регистрираният растеж е съвсем малък, едва 2.5%. Настоящата година също изглежда, че ще е тежка, с прогнозират ръст от едва 1.1% на Брутния вътрешен продукт.
България постигаше растеж от 6% годишно в периода 2002 - 2007 година, след което темпът на растеж намаля с 1.7% в периода 2007 - 2010 година. През 2010 година ръстът на икономиката бе около нулата, а през 2011 година БВП се покачи с 1.6%,се посочва още в доклада. Според авторите му причината, заради която двете съседни балкански държави не са успели да усвоят отпуснатите им от Европа пари, се корени в липсата на опит, липсата на адекватна администрация, слабата съдебна власт, непрестанните измамни практики, както и ограничението по отношение на необходимостта от съфинансиране.
Неотдавна Европейската комисия се съгласи, че делът на съфинансирането за България и Румъния трябва да бъде намален от 15% на 5%, за да може да се стимулира активност. За следващия бюджетен период двете страни искат 25% увеличение на средствата, отпуснати им по линия на кохезионните фондове. В доклада се посочва още, че в резултат на комунистическото минало на двете държави, в което е имало наложени диктаторски режими, са пожертвани поне две поколения, а гражданското общество е приспано. Това също е една от причините за ниската усвояемост на средствата.
Изводите в доклада гравитират около становището, че България и Румъния са още в преходна фаза и изпитват затруднения да устроят държавите си в духа на закона по един необратим начин. Авторите му припомнят, че последните оценки за двете държави бяха „изключително негативна“ за Румъния и „малко по-благосклонна“ за България. Те препоръчват за доброто на двете страни и за доброто на Европа бдителността по отношение на България и Румъния да продължи да е висока. Според френските експерти, ако не е бил натискът на комисията върху тези две държави, ситуацията там щеше да бъде далеч по-лоша, отколкото е в момента.