Банките събират едва 30% от лошите си кредити за 3 години

За 3 години банките у нас събират едва 30% от лошите кредити, и то при разходи от 10% от стойността на вземането. В Австрия процедурата трае двойно по-кратко – около година-година и половина, като се събират 82% от просрочените дългове при 5% разходи. Тези данни от доклада на Световната банка Doing business 2012 цитира Момчил Андреев, председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на Райфайзенбанк България на дискусия в сряда. Тя бе на тема „Стабилността на банковата система – предпоставка за устойчив икономически растеж“, организирана от асоциация „Банка на годината“. Именно проблемите със събирането на лошите кредити и обявяването на несъстоятелност със задна дата натоварва банките. Според Андреев проблемните заеми растат, но това се дължи и на факта, че те са били проблемни и през 2008 и 2009 г., а качеството на новоотпуснатите е много добро. За тези няколко години банките били дали възможност заемите да се преструктурират, дори на няколко пъти и в 50% от случаите клиентите са успели да се стабилизират. Другите 50% обаче са неспасяеми, отчете още банкерът. По думите му от 2008 до 2011 г. капиталовият буфер, натрупан от финансовите институции у нас е скочил двойно от 1,5 млрд. лв. на 3 млрд. лв., което може да разшири кредитирането, ако икономиката го позволи. Освен това срещу лошите кредити се оказва, че трезорите имат 7,1 млрд. лв. (капиталов буфер и провизии), като в тази сума не влизат обезпеченията. Ликвидните им активи са за били за 13 млрд. лв. преди четири години, а в края на миналата – 17 млрд. В същия период печалбата е паднала с 60% от 1,4 млрд. на около 600 млн. Възвръщаемостта на акционерите пък се е свила двойно от 15% през 2008 г. на 6,7% през 2011 г. На практика излиза, че акционерите получават доходност равна на тази, която би им донесъл един депозит, посочи още Момчил Андреев.
Проблемът с обявяването на несъстоятелност със задна дата бе откроен и от гуверньора на БНБ Иван Искров, който оприличи тези практики на чисти измами. Той цитира данни, според които ръстът в кредитирането у нас към април е бил 3,1%, в ЕС – 1,6%, в новите страни членки - 0,9, а в еврозоната – само 0,2%.
Управителят на централната банка не скри критиките си към някои европейски инициативи. Например идеята големите финансови институции да постигнат 9% адекватност по първичния капитал, а в същото време от тях да се очаква да ускорят кредитирането, което по думите му са несъвместими неща. Данъкът за финансовите транзакции оприличи на недомислена идея. А по повод създаването на банков съюз препоръча да сме резервирани, тъй като това по-скоро би помогнало и решило проблемите на еврозоната, а не толкова на ЕС и означава значително прехвърляне на суверенитет към Брюксел и Франкфурт.
Искров бе категоричен, че банките сами по себе си не могат да генерират икономическия растеж, но те са обуславящ фактор за това и за пореден път отчете стабилността на банковата система у нас. „Не можем да създаваме растеж, а само да го подкрепяме“, подкрепи мнението му и Филип Лот, главен изпълнителен директор на Societe Generale Експресбанк.
Повечето банкери се обединиха около тезата, че няма достатъчно качествени проекти, които да кредитират. „Пълни сме с кеш, искаме да отпускаме кредити, но няма достатъчно подходящи клиенти“, категоричен бе главният изпълнителен директор на Пощенска банка Антъни Хасиотис. Колегата му Димитър Костов, председател на Управителния съвет и изпълнителен директор в ПИБ, пък допълни, че банките в момента търсят добрите проекти, а Андреев бе още по-красноречив: „Добрите клиенти в момента са ухажвани от всички банки и получават лихви на границата на премерения риск“.
Председателят на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк отчете като предизвикателство пред финансовите институции желанието те да бъдат изкарани като виновници за всичко неуспешно в икономиката. „Банките не могат да създадат успеха от нищото“, посочи той.
Само стабилна банкова система, не означава икономическо развитие, пък на свой ред изтъкна
председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев. Според него банките у нас по-скоро трябва да се държат като партньори на бизнеса, а не като НАП (Национална агенция за приходите) – да искат да взимат пари от там, където ги има, а не там, където са дължими. Той отчете, че лихвите по кредитите се държат като цените на горивата – с ръста на петрола те скачат бързо, а когато пада – понижението е с много по-бавен темп. „Редица банки продължават да прилагат базов лихвен процент, а в крайна сметка банката също трябва да носи риска при негативна промяна на икономическата среда“, заяви още Велев. Според него по-адекватната практика е да се дават кредити при Euribor плюс надбавка. Критиките му към финансовите институции бяха и по линия на лошите кредити, като риторично попита дали малкият и средният бизнес е най-рисковият, т.е. имаме много малко кредити или проблемът е по-скоро в малкото големи кредити и цитира данни, че от общо 32 млрд. лв. кредити, 23 млрд. лв. са за суми над 1 млн. лв. Той отчете и „монопола“ при банките по отношение на кредитирането, тъй като другите два канала за финансиране - капиталовият пазар и фондовете за дялово кредитиране, на практика отстъпват. Това според шефа на АИКБ създава комфортна среда, в която да оперират банките, но в същото време се възпрепятства икономическият растеж. Няколко часа преди дискусията Велев заяви в сутрешния блок на „България он ер“, че трябва да се промени начинът на определяне на лихвите по кредити в България, като това може да стане чрез държавна регулация.


Станете почитател на Класа