Това е показател за скоростта, с която се променя политиката относно кризата в еврозоната. Само преди две седмици цялото внимание беше насочено към новия президент на Франция Франсоа Оланд, който беше наречен в Париж Мосю Растеж и който се втурна към първата си задача да предизвика Фрау Икономия, или с други думи германския канцлер Ангела Меркел, пише Иън Трейнър. „Нуждаем се от нови решения. Всичко ще подлежи на обсъждане“, обеща Оланд, с което искаше да каже, че ще принуди Меркел да обърне внимание на неприятните въпроси, като започне най-напред с еврооблигациите. Очаква се чрез еврооблигациите Германия да намери решение на кризата, като гарантира дълга на Испания, Гърция, Италия и всички останали.
Но надали това ще се случи. До събота борбата между растежа и икономиите беше отслабнала, след като Меркел обърна нещата в своя полза. Тя заяви, че повече не трябва да съществуват табута, свързани с трудните решения, пред които са изправени европейските лидери, докато чакат да видят какво ще се случи с Гърция и Испания и готвят следващия си ход на срещата на върха в края на месеца, която се очертава да бъде много важна. Така Меркел намекна не само, че Оланд блъфира, а че блъфира цяла Франция. С твърдението си, че не трябва да има цензура на списъка със задължения на еврозоната, тя намекна, че трябва да се предложат радикални, федералистки мерки, включващи постепенна загуба на националния суверенитет за сметка на бюджетни, фискални, социални, пенсионни и трудови политики, целящи да изковат нов европейски политически съюз след 5-10 години.
Идеята за СЕЩ (Съединени европейски щати) се завърна. Поне за еврозоната. Подобен „политически съюз“, който ще даде основни правомощия на Брюксел, Люксембург или Страсбург, винаги е бил твърде крайна мярка, за да го обсъждат французите. Но Берлин сигнализира, че ако ще поема отговорността за неуспехите на другите, ще трябва да се предприемат постепенни, но основни мерки за интеграция в посока банков, фискален, а накрая и политически съюз в еврозоната. Тази идея е противоречива и спорна и Меркел не винаги я е подкрепяла. През следващите три седмици ще бъдат предприети активни действия в тази посока, когато четирима висшестоящи политици от ЕС ще пътуват от столица в столица, за да проучат доколко е възможна идеята. Председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпуй, председателят на Европейската централна банка Марио Драги, премиерът на Люксембург и дългогодишен ръководител на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер и председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу ще представят план за интеграция на еврозоната на срещата на върха на ЕС на 28 и 29 юни. И четиримата са привърженици на европейския федерализъм.
Преди срещата на върха ще има съдбовни избори в Гърция и парламентарни избори във Франция, а времето на испанския банков сектор вече изтича. Испанският финансов министър Луис де Гиндос заяви, че съдбата на еврото ще бъде решена през следващите седмици в Испания и Италия. Обмисляният квантов скок за европейската интеграция няма да спаси Гърция и испанските банки, няма да оправи проблемите на Италия и да намери решение на кризата в еврозоната в краткосрочен план. Времето, с което разполагат лидерите, може да изтече, след като изчерпят възможностите на водената от тях рискова политика и решения в последния момент, с които се характеризира „управлението на кризи“ през последните 30 месеца. Но те се надяват, че чрез обявяването на средносрочна стратегия за фискален и политически съюз в еврозоната ще успеят да убедят финансовите пазари в това, че са решени да спасят еврото, че валутата е необратима и че проблемите ще се разрешат. Ефектът от „проекта“ ще бъде огромен, ако той бъде одобрен. Логично е, че ще трябва да се изготви нов европейски договор. Това ще бъде цяло мъчение. Вероятно ще е необходима нова германска конституция, но това може би е твърде крайна мярка.
Постоянно споменаваният „дефицит на демокрация“ по отношение на управлението на ЕС напоследък ще се увеличи драстично без радикална реформа на начина, по който се избира правителството на еврозоната. Какъв ще бъде смисълът да се гласува за правителство в Словения, да речем, когато в един политически съюз на еврозоната данъците, разходите, пенсиите и политиките на труда ще се решават от Брюксел? Европа на две скорости ще бъде много по-дълбоко вкоренена, като основните решения ще се вземат от еврозоната, а не от ЕС от 27-28 държави. Пропастта между Великобритания и страните от центъра на Европа може да стане непреодолима, което ще породи единствено взаимна ненавист и в крайна сметка ще доведе до края на нерадостното еврочленство на Великобритания, въпреки че Дейвид Камерън и Джордж Озборн препоръчват именно „политически съюз“ като „безмилостната логика“ на споделянето на обща валута. През третата година на криза изборът пред европейските лидери става все по-краен – смърт на еврото или раждане на нова европейска федерация.