ЕБВР иска "защитен пръстен" около България, Сърбия и Румъния

Около България, Румъния и Сърбия трябва да бъде изграден "защитен пръстен", за да се предпазят страните от ефектите на евентуалното излизане на Гърция от еврозоната, каза на годишната среща на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) главният икономист Ерик Берглоф, цитиран от БТА. Налице са опасения, че гръцките банки, представени в региона, няма да успяват да финансират подразделенията си и някои анализатори дори изразиха притеснения за изтегляне на капитал от страна на гръцки банки. Румъния се смята за по-устойчива и според представители на централни и търговски банки, участващи на срещата в Лондон, ще се справи с кризата, която може да се пренесе през гръцките финансови институции. Предложението идва в отговор на опасенията, че ако се изтегли още ресурс от филиалите им в региона, ще се внесе още риск в европейската банкова система.
От ЕБВР предупредиха и за нов банков крънч, който може да принуди западните банки да изтеглят капитали от Централна и Източна Европа. Проблемът е, че банките в този регион в голямата си част са собственост на западни финансови институции, които вече редуцираха кредитирането, за да си оправят собствените баланси заради дълговата криза. Според прогнозата за икономическото развитие на целия регион ръстът ще е 3,1% тази година при заложени преди 4,6%, а за догодина ще се ускори до 3,7%.
Еврото ще преживее тази криза и България все още възнамерява да влезе в еврозоната до две-три години, на свой ред заяви вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков, който също бе на годишната среща на ЕБВР, цитиран от Ройтерс. Самата дата на присъединяване все още не се обсъжда, докато не бъдат ясни допълнителните изисквания и правила към страните членки. От 10-те бивши комунистически държави, които се присъединиха към Европейския съюз след 2004 г., включително България, само Латвия и Литва имат фиксиран график за присъединяване към еврозоната. Другите три - Словения, Словакия и Естония, се включиха към общата валута. Плановете на останалите няколко бивши комунистически страни, които все още се стремят да се присъединят към боледуващата еврозона, са изложени на риск заради кризата в клуба. Разочаровани от неизгодните условия, в които са поставени и привилегиите за Гърция, те настояват ЕС да се придържа към първоначалните си правила, а не да ги променя заради фалиращи държави. От страните - членки на ЕС, само четири, Естония, Финландия, Швеция, както и България, която не е част от еврозоната, изпълняват критериите от Маастрихт, припомни Дянков в Лондон.



Англичанин поема банката
Британският гражданин Сума Чакрабарти е новият президент на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Той бе избран на общото събрание на акционерите на финансовата институция в Лондон. Британецът ще наследи на поста германеца Томас Миров, който бе кандидат за преизбиране. Новият президент ще ръководи банката през следващите четири години. „Монетарната политика не отговаря достатъчно добре на много различните икономически цикли в Европа, но същевременно виждаме, че има страни, които избягват този тип балони на активи чрез регулации, а други не успяват“, коментира експрезидентът на ЕБВР преди сдаването на поста. Според него мерките за растеж на Европа ще отнемат време. Основната роля на финансовата институция, основана през 1991 година, е да подпомага прехода към пазарна икономика в страните от бившия съветски блок.

Станете почитател на Класа