Резултатите от вота за президент във Франция и парламентарните избори в разтърсената от дълговата криза Гърция отприщиха червена вълна на борсите. Във Франция очаквано бе избран социалистът Франсоа Оланд, който спечели с обещания за край на политиката на затягане на коланите. Страхът на инвеститорите обаче бе провокиран по-скоро от наказателния вот срещу партиите, договорили спасителните пакети в Гърция. Големият удар бе за ПАСОК, които управляваха по време на първата спасителна програма от 2010 г. След това влязоха и в коалицията, договорила втория пакет на цената на сурови бюджетни икономии. ПАСОК получи едва 13,18% от гласовете, или 41 места в парламента, и останаха трета политическа сила, изпреварени от радикално левите от „Сириза“ с 16,78% (52 места). Най-много гласове получи „Нова демокрация“ - 18,85% (108 места в парламента)... Новото политическо домино в южната ни съседка отново върна на дневен ред за инвеститорите риска страната да не спази ангажиментите по спасителните програми и да отприщи дълговата криза в Европа.
Червената вълна на борсите тръгна от Азия. Индексът MSCI Asia Pacific се понижи с 2,4%, достигайки най-ниското си ниво от три месеца. Японският индекс Nikkei потъна с 2,8%. По късно спадът се прехвърли в Европа, макар и по-скромен. Германският DAX се понижи с 0,16%, а френският CAC40 в следобедната сесия се покачи с 1,1%. При старта на търговията зад Океана Dow Jones се понижи с 0,23%, пониженията за S&P 500 и Nasdaq бяха по-скромни.
Атинската борса отчете срив от близо 7%, като най-много поевтиняха акциите на банките.
Според икономиста Нуриел Рубини резултатът от изборите в Гърция може би ще остави страната извън еврозоната през следващата година. „Гърция е в политически хаос в момент, когато кризата се превръща в отчаяние. Страната прилича на изоставен влак, който върви към фалит и излизане от еврозоната“, смята експертът. И допълва, че двете големи партии в Гърция, заради програмата на тройката кредитори и на своите политици за оставане на страната в еврозоната, са получили само 33% от гласовете, докато радикалната левица и крайната десница са събрали 66%. Според Citigroup рискът Гърция да излезе от еврозоната в следващите 12-18 месеца е скочил от 50% преди изборите на 75% сега.
Междувременно от МВФ и Европейския съюз призоваха новоизбраните политически сили да спазят ангажиментите по спасителната програма. От фонда дори заплашиха да замразят траншовете, ако не бъде постигнато споразумение между политическите партии за налагане на още мерки за икономии. До края на юни новото правителство в Атина ще трябва да договори с ЕС, МВФ и ЕЦБ детайлите за бюджетни съкращения за 11,5 милиарда евро. За тази цел в следващите седмици в южната ни съседка трябва да пристигнат представители на „тройката“. “Готови сме да се върнем в Гърция само ако новото правителство е готово да финализира споразумението за рязане на разходи“, е коментирал представителят на фонда, цитиран от Dow Jones. От Европейския съюз също са категорични: „Програмата е единственият път напред за Гърция и всякакви предоговаряния ще бъдат много много ограничени.“ "Смятаме, че Гърция трябва да остане част от еврозоната, но всеки сам носи своята отговорност тук", пък посочи говорителят на Европейската комисия за икономическите въпроси Амадеу Алтафаж.