Принципите на електронното банкиране
Финансовите институции използват все по-активно алтернативни канали за комуникация със своите потребители. В наши дни мобилните телефони заместват спестовните книжки.
Можем дори да се абонираме и срещу определена такса спестяванията да „ни се обаждат” веднъж дневно, седмично или месечно.
Силвия Симеонова
Финансовите институции използват все по-активно алтернативни канали за комуникация със своите потребители. В наши дни мобилните телефони заместват спестовните книжки.
Можем дори да се абонираме и срещу определена такса спестяванията да „ни се обаждат“ веднъж дневно, седмично или месечно.
Да банкираме онлайн или офлайн
Виртуалните клонове много често ни предлагат по-висок лихвен процент по депозитите в сравнение с традиционните банки, тъй като разходите за финансовите институции се понижават с около 10 пъти.
Имаме достъп до сметките си навсякъде и по всяко време.
Можем онлайн да управляваме авоарите си и да реагираме мигновено на промените на финансовите пазари.
Предимствата на интернет банкирането обаче не са останали незабелязани за хакерите. За тях то отдавна е доходен бизнес.
Онлайн операциите допринасят за прането на пари заради деперсонализацията на транзакциите и отсъствието на пряк контакт „лице в лице“ между служителите на банката и клиента.
Много експерти се опасяват, че интернет банкирането благоприятства финансирането на тероризма.
По света
Банките са убедени, че 24-часовият достъп е ключът към сърцата на клиентите, за това значението на физическите клонове с ограничено работно време намалява. Потребителите пък настояват, че за тях най-важни са личното отношение и усещането, че са значими за съответната институция.
Според проучване на „Делойт консултинг“ сред страните в ЕС по-малко от една трета от хората определят е-банкирането като полезно. От тях само 22% реално го използват, а повече от 30% не знаят дали избраната от тях банка изобщо поддържа някакви електронни услуги.
...у нас
77% от всички търговски банки ни предоставят електронни банкови услуги. Можем да се възползваме от различни форми на електронно банкиране – РС, интернет, телефонно, GSM.
Но като цяло българите се спотайваме офлайн от онлайн банкирането и не се доверяваме достатъчно на интернет за финансовите разплащания. Около 90% от анкетираните не проявяват интерес към алтернативните канали за комуникация с банките. Така относителният им дял у нас остава по-малък от 1% от електронните финансови транзакции.
Какво изпускаме
Банкираме по телефон и GSM
За да използваме такъв тип услуги, мобилният ни телефон трябва да поддържа WAP достъп до интернет.
Като въведете паролата и персоналния си код, ще се информирате за операциите, извършени с банковата ви карта, за валутните курсове и задълженията по битовите сметки. Някои банки могат дори да ви известяват до три пъти на ден за салдото и оборотите по вашата сметка.
Тази информацията може да получите и под формата на SMS, e-mail, факс.
Телефоните трудно могат да бъдат криптирани, сигурността при тях е ниска и затова при този тип канали рядко имате възможност да преведете средства към други сметки.
Като цяло този тип услуга най-често е безплатна, но в някои случаи има определена такса според броя на включените SMS-и. Така 10 съобщения могат да струват между 2 и 3 лева, а 30 от 5 до 10 лв.
Банкираме в интернет - пасивно или активно
При пасивното можете само да набирате информация за салдото по разплащателни, спестовни, депозитни и други сметки в удобен за вас формат (.xls, .csv и .txt).
При активното бакиране превеждате суми в лева и валута, следите състоянието на сметките си и движенията по тях, извършвате сделки с ценни книжа и дори си плащате сметките за ток, парно, вода. В този случай освен с потребителско име и парола, ще се сдобиете и с цифров подпис (сертификат).
Някои банки ви подсигуряват допълнително, като криптират трафика и разменят публични и частни ключове. Платежните нареждания обикновено са защитени с уникален и еднократно валиден ТАН (Транзакционен авторизационен номер).
Пасивното банкиране се таксува между 1 и 5 лв., а активното между 2 и 25 лв. в зависимост от различните институции.
Банкираме от разстояние с PC
При този тип услуга, можете да проследите движенията по сметките си до 30 минути, след като са се осъществили. Историята на всички ваши плащания се съхранява автоматично на компютъра.
Ако искате във вашата фирма да има специална система за онлайн достъп до банката, ще получите персонално устройство, с което се генерира динамична парола (Safe Word карта). Така до 45 дни ще извличате данни за операциите, които сте извършили.
Всеки един от фирмените компютри генерира двойка ключове. Единият от тях остава в операционната система на съответното PC и по този начин издаденият сертификат е приложим само за този компютър.
Таксите за отдалеченото банкиране варират между 10 и 50 лв.
Имайте 7 неща на ум, докато си избирате е-банка.
1.Проучете възможностите. Не се доверявайте автоматично на сегашната си банка. Впоследствие тя наистина може да се окаже най-добрият избор, но все пак добре е да хвърлите едно око и на конкуренцията.
2.Репутацията. Проучете какви са отзивите за електронните клонове на избраната от вас банка. Може да има много добри традиции в офлайн банкирането, но да не разполага с достатъчно добре развита система за електронни услуги.
3.„Лесна или недостъпна“ е вашата банка. Опитайте се да влезете на банковия сайт в различни моменти от денонощието особено в пиковите търговски часове. Обърнете внимание с каква скорост се зарежда уебстраницата и кликнете върху няколко линка, за да проверите техническата изправност.
4.Не се поддавайте на инстинкта за икономисване. Някои банки предлагат двойно, дори тройно по-високи такси за почти същите услуги. Въпреки това се вслушайте в разума: обикновено по-високите цени се дължат на допълнителните устройства и приложения, които се инсталират, като по този начин ви гарантират по-голяма сигурност.
5.Какви изисквания има тя към вас. Някои банки поставят изискване за минималните суми на превежданите транзакции онлайн, като те варират в зависимост от валутата и дестинацията на паричния превод.
6.Комуникативна ли е вашата банка – ако не си падате по телефонни напътствия от типа на „При спешен случай, натиснете 1. При обикновено обаждане, натиснете 2 и т.н.“, а вместо това предпочитате личния контакт, добре е предварително да се свържете с колцентъра на институцията и да установите съвместимостта между своите и нейните представи за телефонно банкиране.
7.И преди да се обвържете проверете какви допълнителни съпътстващи услуги предлага банката. Може да ви предложат много изгоден комбиниран „електронен“ пакет, който обаче ви задължава да си издадете кредитна карта например.