Андрей Пръмов е роден е през 1960 г. в София. Той е един от най-известните финансисти у нас. Има завидна кариера на банкер в Стопанска банка (главен дилър), Пощенска банка, Международната банка за инвестиции и развитие. Специализирал е в Булбанк, в инвестиционните банки "Соломон брадърс" и "Дрексел, Бърнъм", в Лойдс банк- Лондон, както и борсови операции на борсите в Чикаго и Ню Йорк. Член е на Международната асоциация на банковите валутни дилъри в Париж, съучредител и член на съвета на настоятелите на фондация "Атанас Буров". Занимава се и с частен бизнес като управител на финансова къща "Адлон дисконт". Управител е на финансовата къща „Адлон дисконт“, член на Съвета на директорите на БФБ-София. Женен е за бившия български еврокомисар Меглена Кунева, с която имат едно дете.

- Г-н Пръмов, през първите два месеца на годината страната ни приключи с бюджетен дефицит от над 560 млн. лв., или близо 50 на сто от заложеното за цялата 2012 г. Какво е вашето мнение и постижими ли са целите на правителството за 1,35 на сто от БВП дефицит за цялата година?
- О, да, напълно постижими са... Особено с последните промени в управлението на Националния статистически институт. Това е шега, разбира се. Но шегата настрана, ако погледнем бюджетната практика на това правителство от 2009 година насам, ще видим, че те неизменно успяват да прикрият действителните дефицити с едни или други похвати, и дори така отчетите се разминават с прогнозите им. И как няма да се разминават, като една от първите задачи на министъра на финансите Симеон Дянков през 2009 г. бе да „реформира” министерството си, закривайки множество функционални звена, на първо място – агенцията за анализи и прогнози. Не умеят да планират, не умеят да следват плановете си и да ги изпълняват, затова сериозните анализатори и институции по света не обръщат голямо внимание на правителствените прогнози, а следят данните и анализите на Българската народна банка (БНБ) и прогнозите на Брюксел и на международните институции.

- В бюджет 2012 бе заложен икономически растеж от 2,9 на сто и само няколко месеца по-късно в Националната програма за реформи прогнозата бе ревизирана на 1,4% ръст на БВП. МВФ и БНБ обаче дават по-скромни оценки за родната икономика. Каква е вашата прогноза?
- Ето това имах предвид с предходните си думи. Прогнозите в бюджета на Република България са по-скоро пожелания, понеже реална политика за тяхното изпълнение просто няма. Аз лично не рискувам вече с прогнози за ръста на БВП, понеже досега три пъти се оказвам свръхоптимистичен на фона на постиганото. Само искам да отбележа, че отчетен ръст от 1 до 2 процента не е никакъв ръст, това обикновено е просто статистическа грешка.

- Износът се смята за един от водещите фактори за развитието на икономиката, но в последните месеци виждаме, че обемите се понижават. На кои други сектори трябва да се наблегне, за да не се намали темпото на възстановяване на икономиката ни?
- Не трябва да се „набляга на сектори”. Никога „наблягането на сектори” не ни е носело икономически просперитет, особено след като трансформирахме плановата икономика в пазарна. Трябва да се провежда такава политика, която, най-общо, да гарантира конкурентоспособност за българските фирми в контекста на общия европейски пазар: да се облекчат административната и правната тежест на това да правиш бизнес у нас, да се гарантира ликвидността на капиталовия пазар и на банковия сектор, така щото бизнесът да не се притеснява за оборотно и инвестиционно финансиране, да се привлекат инвеститорите от чужбина у нас с по-добра за тях инвестиционна среда. Тоест да се промени моделът на управление на икономиката. Три години правителството на ГЕРБ въвежда икономическия модел, който аз наричам „управление на борческа бригада” – контрол върху основните касови потоци в икономиката, изземване на свободните средства на фирмите, потискане на „несвоите” бизнеси и поставянето им под контрол на „своите”, волунтаризъм при формулирането на управленските решения, пропьждане на чуждите инвеститори за сметка на „своите”. Тази политика е на път да се увенчае с окончателен успех – неограничен контрол на „шефчетата” на „бригадата” над икономическите субекти в страната за сметка на общия ни фалит като държава. Този модел трябва да се промени, за да тръгнат отново нещата и ние да престанем да дълбаем дъното.

- При подобно развитие на основните макроикономически показатели ще има ли пари за по-високи пенсии, както обещават управляващите?
- Социалните разходи най-лесно се орязват при влошаване на макроикономическата обстановка, понеже засягат широки, но безсилни в обществения смисъл маси – пенсионери, безработни, бедни, болни, неграмотни. Дали е разумно това да се прави в годината непосредствено преди изборите? Едва ли. Значи най-вероятно ще намерят пари за увеличението на пенсиите за сметка на други разходи, разбира се.

- Предвидимост, макроикономическа стабилност и ниски разходи са предимствата, които България промотира активно в чужбина. Достатъчно условие ли са те обаче за привличане на инвестиции?
- Нито сме предвидими, нито сме макростабилни, нито разходите за бизнес и живот у нас са ниски. Ние знаем това, чуждите инвеститори също го знаят. Само в ГЕРБ не го виждат. Данните от БНБ са безпощадно ясни – чуждите инвестиции не идват, а си отиват.

- Сребърният фонд продължава да е една от водещите теми за медиите. Преди дни стана ясно, че Европейската централна банка смята, че проектът за промени в закона, позволяващ му да инвестира в български ДЦК, създава условия за непряка дискриминация. Вашето мнение? Смятате ли, че е необходимо на този етап парите да бъдат инвестирани по-активно?
- Три години председателят на Управителния съвет на фонда г-н Симеон Дянков съзнателно не правеше нищо, за да управлява този фонд, а само мрънкаше, че носел ниска доходност. Три години той нямаше нищо против да прибира чрез вноската на БНБ в републиканския бюджет реалния доход от управлението на тези пари, вместо да ги рекапитализира във фонда, както би следвало да се постъпва. Истината е, че този фонд се управлява много рационално и високодоходно от БНБ като част от общите активи на банката, но г-н Дянков и г-н Борисов гледат на него като на „едни пари”, като на прасенце касичка, вместо като на важен източник на бъдещото пенсионно осигуряване на българите. И понеже при модела, за който говорих преди, бъдещето не играе никаква роля, а има само настояще, тези пари трябва да бъдат употребени сега, според волята на управляващите, а не според здравия разум и закона. Според мен дори ЕЦБ няма да попречи на правителството да „инвестира успешно” средствата на фонда, като му пробута собствените си облигации на манипулативно ниска доходност или нищо неструващите акции на приближени на властта фирми на борсата в София.

- Темата за формирането на лихвите продължава да бъде на дневен ред. Както знаем, финансовият министър предлага за референтен курс по кредитите да се използва Euribor или SOFIBOR, а не базов лихвен процент на банката. Доколко тази идея е приложима у нас?
- Това е доста сложна материя. Тя трябва да бъде предмет на дълга и широка дискусия, преди да се прецени дали и доколко е приложима точно тази идея. Впрочем тя изобщо не е на финансовия министър, както добре знаем, а на д-р Любомир Христов.

- Каква е политическата ви прогноза за изборите догодина? ГЕРБ ще победи ли? Изборите крият ли рискове от твърде големи големи и скъпи обещания, за да се печелят гласове?
- Аз не съм политик и не се занимавам с политически прогнози дори в частен план, защото не ги умея. Това, с което бих могъл да отговоря, е каламбурът, че се надявам поне догодина „здравият разум” да надделее над „здравите сили”. Но не съм прекомерен оптимист.

- Фондовата борса у нас остава в ролята си по-скоро на музей, отколкото на атрактивна витрина на модерната българска икономика. След сделката за 33% дял на Е.ОН интересът на инвеститорите въобще не се промени и остана слаб. Какво трябва да се случи, за да се раздвижи капиталовият пазар, и навлизането на стратегически инвеститор доколко ще помогне?
- Уверявам ви, стратегически инвеститор на БФБ в истинския смисъл на този израз няма да навлезе, не и в обозримо бъдеще. Това, което трябва да се случи, за да се раздвижи капиталовият ни пазар и борсата да излезе от кома, е да се промени моделът на управление на икономиката. Дотогава борсовата търговия с ценни книжа ще е съпоставима с борсовата търговия на по-голям зеленчуков склад в кв. „Слатина“.