Домакинствата и гражданите у нас теглят все по-малки ипотечни кредити и връщат предсрочно заеми от небанковите дружества, сочат анализи на „КредитЦентър“ и „НетКредит“. Въпреки подобряващите се условия от страна на банките за жилищно финансиране в последните месеци хората предпочитат да използват минимално външно финансиране за покупката на имот, отчитат експертите. Според Тихомир Тошев, изпълнителен директор на консултантската компания, през 2008 г. „малък” ипотечен кредит се е наричал заем от 30 хил. евро, но днес суми под 10 хил. евро не са изключение и нито банките, нито консултантите ги приемат за неестествени. В годините на бум разлика в цената от 3 до 5 хил. евро беше лесна за приемане и домакинствата с лекота надскачаха първоначалните си бюджети, докато сега са строго дисциплинирани. Това прави днешните кредитополучатели много по-надеждни, а кредитите им - много ниско рискови, сочат наблюденията на Тошев. Анализът на „КредитЦентър“ отчита, че хората все повече предпочитат да теглят ипотечни заеми с фиксирана лихва, тъй като така планирането на разходите е по-лесно. Към края на март средният размер на изтеглените кредити е бил 29 497 евро при 34 860 евро за предходния месец, като основна причина е нежеланието на клиентите да задлъжняват прекомерно. Данните на компанията показват още, че най-теглените са тези до 30 хил. евро. Въпреки това обаче процентът на финансиране в най-общия случай е между 70-80 на сто от цената на имота. Тихомир Тошев обясни пред „Класа“, че разликата между малките суми и големия реален процент на финансиране идва заради активизирането на сделките в малките градове. По думите му в градове като София, Варна и Пловдив клиентите обикновено търсят до 50 на сто допълнителни средства от банките, като масово се купуват малки и евтини жилища.
Интересна тенденция очертаха вчера и от небанковото дружество „НетКредит“. Според компанията през първите три месеца на годината предсрочно върнатите бързи кредити са скочили с 15 на сто. Клиентите на малки бързи заеми традиционно взимали кредит и го връщали за около 23 дни при максимален срок от 30 дни. Едно от предимствата пък било, че ако човек върне парите по-рано от уговорения срок, той плаща по-малка такса, изчислена на база на данните, за които е ползвал сумата, и няма наказателни лихви и други.
За последните три години икономическата активност в страната се е свила в реално изражение с 3%, а в същото време отпуснатите заеми от банковата система са скочили с 8 на сто, пък отчете подуправителят на БНБ Димитър Костов. По думите му резултатите показват, че в трудната икономическа среда банковата система запазва стабилността си и ролята си в икономиката на страната. Костов изтъкна, че окуражителна тенденция е и това, че въпреки трудната ситуация финансовите институции не се съсредоточават само в преодоляване на текущите проблеми, а продължават със заделянето на сериозни усилия в развитието на прилаганите бизнес решения, развитие на продуктите и други. По думите му след няколко тежки години институциите са успели да запазят ликвидността си и да генерират печалби, което било похвално.