Програмата за спасяване на Гърция е изправена пред неочаквано високи рискове и Атина ще се нуждае от още преструктуриране на дълга и допълнително финансиране, което Европа ще трябва да осигури. Това показа доклад на Международния валутен фонд. Той излезе само ден след като Бордът на директорите гласува вноската във втория спасителен пакет за южната ни съседка. От общо 130 млрд. евро от фонда ще дойдат 28 млрд.
Краят на еврото ще бъде неизбежен без продължаваща подкрепа, категорични са експертите на финансовата институция. В доклада те предупреждават, че Атина няма право на грешки и всяко политическо отлагане или забавяне ще доведе до по-дълбока рецесия. Освен това са налице и политически рискове, свързани с изборите в страната през тази година, които създават допълнителна несигурност. „Материализирането на тези рискове най-вероятно ще изисква допълнително облекчаване на дълга от страна на публичния сектор, а ако това не се окаже достатъчно, може да се стигне и до държавен фалит“, предупреждават експертите на МВФ. Оттам са изчислили, че дори и Гърция да спази поетите ангажименти към международните кредитори, пак може да се нуждае от още 13 млрд. евро до първото тримесечие на 2016 г.
В доклада се обръща внимание, че евентуално й напускане на еврозоната би предизвикало ефекта на доминото. При такъв сценарий обезценяването на валутата ще тласне нагоре инфлацията в Гърция, след което ще последва силен натиск за повишаване на заплатите и други производствени разходи и спад на конкурентоспособността на икономиката. За МВФ платежоспособността на гръцките банки също се превръща в „остър проблем“, като те са загубили близо 30% от депозитната си база, а необслужваните кредити в края на септември 2011 г. са достигнали 14,7%. В следващите три години трезорите в южната ни съседка ще трябва да преглътнат загуби за 30-35 млрд. евро само от лоши кредити, са изчислили от фонда.
Оценките са през следващата година БВП на южната ни съседка ще спре да намалява и да се закрепи на нулата. За 2012 г. ще бъде регистриран спад от 4,8%, прогнозират експертите, след отчетения 6,9% за 2011 г. Едва през 2014 г. гръцкият БВП ще тръгне по-уверено нагоре с 2,5%. Прогнозата е по-мрачна в сравнение с предишния доклад на МВФ от декември. В него експертите заложиха на спад за 2011 г. от 6%, 0,3% ръст за тази година и 3% през 2013 г.
Междувременно доклад на Европейската комисия показа, че Гърция ще постигне икономически ръст не по-рано от 2014 г., или след 7 години на рецесия. Освен това дори при условие че цялата спасителна програма е спазена, пак на Атина ще й трябват повече от 10 години, за да се върне към конкурентоспособност, смятат от МВФ. Според експертите дългият процес на възстановяване е предизвикан от строгите лимити по сделката за размяна на дълг с частните инвеститори и решението на Европейската централна банка да не преструктурира собствените си експозиции към държавни гръцки книжа.
Според някои представители на фонда, цитирани от „Уолстрийт джърнъл“, всъщност с втората спасителна програма просто се купува време, за да могат други страни в еврозоната да стабилизират икономиките си и да се върнат към растеж. Така се дава и глътка въздух на банките да вземат мерки, за да се предпазят от влошаване на дълговата криза. МВФ призовава лидерите на валутния съюз да увеличат размера на спасителния фонд поне наполовина и да използват част от тези средства, за да вдигнат капиталовите буфери на банките.
Малко по-оптимистично прозвуча речта на директора на МВФ Кристин Лагард в Китай в края на седмицата. Според нея световната икономика е отстъпила с крачка назад от пропастта, като се появяват признаци на стабилизиране в еврозоната и САЩ, но високите дългови нива в развитите пазари и нарастващите цени на петрола са главните рискове в бъдеще. Тя обаче предупреди, че макар че глобалната икономика е поела по пътя на възстановяване, няма голямо пространство за маневриране и няма място за политически грешки. По думите й трябва да се работи по отстраняване на проблемите в крехката финансова система, обременена с висок публичен и частен дълг.