Мирослав Иванов Левът ще е вързан за еврото чрез фиксиран курс до влизането на България в т.нар. чакалня за еврозоната – ERM II. Това стана ясно от изявлението на управителя на БНБ Иван Искров вчера на конференцията „Десет години валутен борд и предизвикателствата пред приемането на еврото“. Във форума, организиран от Институт “Отворено общество”, участваха още финансовият министър Пламен Орешарски, председателят на Асоциацията на търговките банки Левон Хампарцумян, първият ръководител на валутния борд Мартин Заимов, представители на Европейската комисия, на Естонската централна банка, Чешката национална банка и други големи европейски финансови институции. Валутният механизъм, известен като ERM II, тества способността на държавата да поддържа стабилността на националната си валута при допустими отклонения, договорени с ЕЦБ. Искров подчерта, че валутният борд е най-подходящият режим за парична политика при присъединяването ни към еврозоната. „Бордът в доста по-голяма степен изисква и налага на правителствата да осъществяват разумна и отворена фискална политика и политика на структурни реформи, които са заложени в Пакта за стабилност и растеж и в Лисабонската стратегия. С това той има предимство пред други режими на парична политика“, добави гуверньорът на БНБ. Според него именно устойчивостта на паричната система – резултат от действието на валутния борд, е една от причините вече трето правителство и БНБ да водят последователна политика на присъединяването на страната ни към еврозоната. Придържането към разумна политика на доходите бе акцент в изказването на финансовия министър Пламен Орешарски. Именно тази политика през следващите няколко месеца ще е определяща за нивото на инфлацията, отбеляза той. „Не очаквам увеличаване на инфлацията до края на годината“, заяви Орешарски. Дни по-рано министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров пък каза, че в близките месеци може да се очаква и дефлация. Орешарски се оплака от критиките към финансовата политика на правителството. „Въпреки добрите резултати напоследък има твърде много недоволства за заплати. Фантазира се за европейско ниво на заплати, критикува се 10-процентния плосък данък, който се планира от 2008 г., нееднозначно се приема и фискалната ни политика“, каза той. Според Левон Хампарцумян банковият сектор за момента е може би най-развитият. Нормално е според него ръста във финансово-кредитния сектор да следва икономически ръст. Реформите в България трябва да продължат или да започнат отново, защото през последните години сякаш са спрели, заяви председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Иво Прокопиев. В България трябва да се произвежда повече, отбеляза той.