Мнозина анализатори обявиха, че дълговата криза в еврозоната практически е разрешена, или поне поставена в режим на сън за няколко години. Понижаващата се доходност по италианските държавни облигации предполага значително ограничаване на усещането за държавен риск. Поради факта, че на италианските облигации се гледа като на ветропоказател на кризата, мнозина приемат това като сигнал, че дълговият пазар в Европа се нормализира.
Предполага се, че „решението” на кризата е било улеснено от хода на Европейската централна банка за отпускане на неограничени суми на търговските банки за срок от три години при много ниска лихва. За всяка една централна банка обаче със сигурност би било нормално да направи дори повече, за да изпълни ролята си на кредитор от последна инстанция. Откъде тогава идва целият този оптимизъм, се питат Марио Блехер, бивш ръководител на централната банка на Аржентина, и Едуардо Ияти, професор по икономика в Universidad Torcuato Di Tella, цитирани от Investor.bg.
Бързият отговор е, че националните банки ще могат да използват механизма да заемат евтини пари от ЕЦБ и да инвестират в краткосрочни държавни облигации. Така те ще използват лихвения спред и ще извършват печеливша кери трейд търговия с държавни облигации. Въпреки някои неефективности и деформации, които могат да произлязат от подобно монетарно финансиране, ЕЦБ всъщност дава възможност на правителствата да си поемат дъх. Истинската причина защо такова иначе стандартно политическо решение изглежда като така важна стъпка, е, че за първи път ЕЦБ признава нуждата да са насочат усилия към една фундаментална грешка в архитектурата на еврозоната - самата ЕЦБ.
В основата на проблема е валутата. През 90-те години пазарните кризи в развиващите се страни бяха основно валутни кризи – рязка корекция на надценени валути, което фалира държавния бюджет и кредиторите в частния сектор. За разлика от това валутните проблеми при настоящата европейска криза са незначителни. Италианските облигации в местна валута ли са емитирани или в чужда? Чия валута е еврото? А чия централна банка е ЕЦБ? Тези въпроси са ключови за проблемите в Европа. Всъщност възможните отговори предполагат две съвсем различни версии на еврозоната. Едната версия предполага еврозона, замислена като съюз с балансиран търговски баланс и бюджет, както и с напълно функциониращ монетарен съюз. Тя би била силно задлъжняла, но в местна валута.
Алтернативната концепция предполага съществуването на еврозона като група отделни страни, намиращи се в зона с обща валута. Повечето от страните нямат балансирани бюджети и външни салда и са задлъжнели във валута, която не могат да печатат при нужда. Подобен сценарий е еквивалентен на криза със задлъжняване в чужда валута.
В първия вариант (криза в еврозоната, но без проблеми с валутата) сценарият прилича много повече на това, което става в САЩ, отколкото събитията от 90-те години в Латинска Америка (като Италия прилича много повече на Калифорния, отколкото на Аржентина).
Във втория вариант сагата в еврозоната би била сравнима със случилото се с развиващите се държави. Както в едно проблемно семейство, „развитите” страни от Севера се чудят дали да спасят южните „развиващи се” икономики.
Перспективите за всеки от двата сценария са изключително различни. В първия при лихвените проценти ще има конвергенция и изчезване на риска от банкрут, като ЕЦБ подкрепя дълговете на държавите така, както Федералният резерв го прави в САЩ и еврото става „местна валута”. А колко често сте чували за преструктуриране на дългове в местна валута? При втория вариант обаче със сигурност ще съществува различен кредитен риск, банкови паники, бягство от еврото и банкрути – единната валута ще бъде поставена в залог на нуждите на различните държави. Кой от тези два варианта ще бъде избран, зависи от волята на страните от еврозоната. Две неща обаче са ясни. Първо, бъдещето на еврозоната в голяма степен ще се определя от ролята на ЕЦБ. Второ, гъвкавостта е съвсем ограничена – европейските политици няма да могат да преодолеят кризата, ако не елиминират валутния проблем и произтичащия от него риск от банкрути.
Това помага да се обяснят притесненията около масивната помощ, която Международният валутен фонд предоставя на региона. Защо МВФ би кредитирал Европа чрез специални права на тираж (валутната единица на фонда) вместо в евро, създавайки валутен дисбаланс?
Подобни дисбаланси са в основата на всички кризи на развиващите се пазари, така че действията на МВФ предполагат, че Европа е готова да се откаже от еврото.
Днес еврото е на кръстопът. По единия път ще се стигне до валутен съюз без държавна опора, до дългове, валутни кризи и разпадане на еврозоната. Другият, по който ще се мине през монетарен съюз с адекватна централна банка, вътрешни фискални трансфери и активна регионално ориентирана монетарна политика, ще доведе до бавно, но устойчиво възстановяване без фалити. В крайна сметка, да перифразираме Робърт Фрост – пътят, по който се поеме, ще направи разликата. Поради тази причина съдбата на еврото не лежи нито в Атина, нито в Рим. Тя лежи в централата на ЕЦБ във Франкфурт, завършват авторите.